Сгушена в Пиренеите, на границата между Франция и Испания, през 1928 г. международната гара Канфранк била най-голямата в Европа и може би най-красивата спирка по железния път. Тя била най-важният транспортен център, който в продължение на 50 години свързвал Испания и Франция директно през Пиренеите. Но едва 42 години след като е приведена в експлоатация, гарата е затворена завинаги. Сега стените й се рушат, тръбите ръждясват, а графити покриват изоставените вагони. Някои от тях са изгорени до основи, а други са разграбени от крадци на мед. Клоните на дърветата отвън са изпочупили почти всички 365 прозореца на уникалната фасада. През 1884-а New York Times пише, че след дълги преговори испанското и френското правителство са се съгласили да построят две жп линии през Пиренеите. Линията, която трябва да минава през Канфранк, се предвиждала да се превърне в най-бързия път между Мадрид и Париж. Нужни са повече от 20 години, но през 1928-а гарата най-накрая отваря врати.

 Отвътре прилича на малък град –

с болница, ресторант, жилища за митническите служители и за гостите. Канфранк играе важна роля в един от най-големите световни конфликти – Втората световна война. По време на Испанската гражданска война властите решават да затворят гарата, за да я съхранят и за да не може да бъде използвана за военни цели. След края на конфликта отново е отворена, но през Втората световна война нацистите не подминават това малко градче в Пиренеите. Те превземат гарата и я превръщат в специален собствен хъб. Смятат, че са я превърнали в добре смазана военна машина, но заради високомерието си не забелязват, че служител на гарата, френският офицер Льо Лей, отдавна е станал лидер на френската съпротива, а неговите тайни действия могат да се сравнят с тези на Шидлер. Офицерът е един от шпионите на Съюзническите сили и изключително умело използва позицията си. Така успява да помогне на стотици евреи, които ги превозват във вагоните, като

 успява да ги скрие на сигурни места из гарата

 

и така спасява стотици човешки животи, сред които и на художника Марк Шагал.

Канфранк била популярна и сред кинорежисьорите. На нейна територия често се снимали филми, като например през 1965 г. сцени от култовия филм на Дейвид Лийн „Доктор Живаго“. Заради колосалните си размери – платформи с дължина над 200 метра, разкошна фасада и необичайно местоположение – в планината на надморска височина 1200 метра, гарата си е спечелила прозвището „планинският Титаник“. От гледна точка на архитектурата, тя е отличен пример за комбинация от класицизъм и ар нуво. Като основни материали за строителството са използвани типичните за класицизма мрамор, бетон и стъкло. За съжаление гарата престава да функционира през 1970 г., когато в резултат на влакова катастрофа мостът, свързващ Франция и Испания, е разрушен. Финансовият натиск от страна на френската национална железопътна компания принудил френското правителство да се откаже от реконструкцията на моста, което довело до затварянето на границата между Испания и Франция в този участък.

След това обслужването на „планинския Титаник“ станало нерентабилно за испанското правителство и работата по гарата била спряна. Интересно е да се отбележи, че в един от тунелите, съседни на Канфранк,

е построена уникална изследователска лаборатория

 

на дълбочина 850 метра. Нейното разположение давало възможност напълно да се защити лабораторията от космическата радиация, което позволило свободно провеждане на научни експерименти с тъмна материя. По този начин, въпреки че гарата не функционира от 50 години като транспортен център, тя продължава да е полезна за света.

В момента основната територия на гарата стои изоставена, но управляващата компания продължава да поддържа фасадата в прилично състояние. Испанските власти имат големи планове да превърнат гарата в луксозен хотел. Това би вдъхнало нов живот на „планинския Титаник“, който все още пази останки от предишния си блясък. Мястото е отворено за външни посетители. През 2018 г. близо 2400 души са посетили жп гарата, където някога са били скрити тонове злато.