След легализацията: Канада свърши канабиса

Три седмици след като Канада легализира канабиса, страната започна да изпитва сериозен недостиг на легална марихуана, който пренасочва потребителите обратно към черния пазар. Дефицитът е най-осезаем в провинциите Квебек, Онтарио и Ню Брънзуик, като в два от трите региона специализираните магазини масово затвориха врати.

Трябва ни повече трева!

Това казва Тревър Тобин, който заедно с майка си отваря магазин за продажба на марихуана в Нюфаундленд, близо до границата с Квебек. Тобин допълва, че неговите доставчици не са засадили достатъчно стръкове канабис и не поддържат необходимото количество запаси на склад. Това е елементарна грешка в основния принцип на търговията – този за търсенето и предлагането. А дефицитът заплашва да подкопае основната цел на легализацията – да прекрати нелегалната търговия с марихуана, която в Канада е оценена на 5,3 млрд. канадски долара годишно. Потребителите в страната са гневни и масово се връщат към нелегалните дилъри на канабис. В Монреал например дилърите започнали да се възползват от създалата се ситуация, като предлагат абсурдно ниски цени и доставка до посочен от клиента адрес.

Търговци, потребители и производители са подразнени от дефицита, който се дължи най-вече на неочаквано голямото търсене и на бавните темпове, с които правителството издава лицензите за производство и търговия. В момента канадската Агенция за канабиса трябва да изгради система, която допреди три седмици е липсвала напълно. Търсенето надвишава предлагането, а лицензираните производители не са преценили добре капацитета си. Те могат да се опитат да наемат още работна ръка, но това няма да накара стръковете канабис да растат по-бързо. Този понеделник Ню Брънзуик се оказа третата провинция, която съобщава за недостиг на марихуана. Там са затворени около 20 магазина за продажба на канабис в очакване на доставки на нова стока. Провинцията взема това решение след Квебек, който затвори всичките си 12 лицензирани източника на канабис, докато производството не се стабилизира. В Онтарио клиентите също започват да се връщат към незаконните си дилъри. Там през първата седмица на легализацията са получени 150 хил. поръчки, които едва са изпълнени. Проблемът в региона се задълбочава и заради стачка на пощенските работници. Според Тобин така правителството просто подхранва пазара на черно, към който са се насочили потребителите. Той отваря магазина си на 17 октомври – ден след легализацията, и цялата му стока е разпродадена за четири часа. Сред най-търсените артикули се оказват предварително свитите цигари, както и силен сорт марихуана, който предизвиква особено приятно вълнение. След като чака 14 дена за доставка на нови количества, той е принуден да затвори магазина си за една седмица. Тобин и майка му са инвестирали в бизнеса около 100 хил. канадски долара и в момента изпитват затруднения да си платят сметките. Неговите доставчици, които са лицензирани от местния парламент, са подценили търсенето. Магазинът, който в момента е отворен, се опитва да оцелее с продажбата на аксесоари за пушене, но Тобин допълва, че това не е достатъчно, за да бъде успешен бизнесът му. Майка му, Бренда Тобин, допълва, че търсенето на легален канабис надминава очакванията отчасти заради влечението към новото и непознатото, но и защото одобрената от властите марихуана е максимално изчистена за разлика от тази, продавана по улиците. Хората знаят какво получават срещу парите си и това им харесва. Андре Ганьон, говорител на канадските здравни служби, които са отговорни за регулациите в сектора, казва, че датата 16 октомври бележи края на почти вековна криминализация на канабиса и началото на една нова урегулирана индустрия. Както във всяка индустрия, така и в тази има предполагаемо завишено потребителско търсене и периоди, в които стоката може да намалее или да свърши. Като се има предвид, че марихуаната е била нелегална толкова дълго време, Ганьон допълва, че правителството все още няма установени практики кои продукти ще се търсят най-много. Производителите от своя страна казват, че овладяването на уменията в една нова индустрия става бавно и постепенно. Собствениците на плантации дори не са изненадани от недостига – все пак още е много рано за отрасъл, който допреди дни е бил забранен. А и в крайна сметка кой да предположи, че тревата ще се окаже толкова популярна…