Залез: Дните на двигателя с вътрешно горене са преброени
„Ди икономист"
„Човешката изобретателност... още не е открила механичен процес за заместване на конете като тяга за превозните средства", оплака се през декември 1893 г. френският „Пти журнал". Отговорът му бе да организира надпреварата Париж-Руан за коли без коне следващия юли. 102-мата кандидати включваха коли, задвижвани с пара, петрол, електричество, сгъстен въздух и хидравлика. Само 21 се класираха за 126-километровата надпревара, привлякла огромни тълпи зрители. Категоричният победител бе двигателят с вътрешно горене. През следващото столетие той задвижи индустрията и промени света. Но дните му са преброени. Бързият напредък в технологията на батериите сега облагодетелства електрическите мотори. През 1894 г. в Париж нито една кола с електричество не стига до старта отчасти защото се нуждаят от станции за замяна на батериите на всеки 30 км. Днес колите с литиево-йонни батерии са много по-добри. Chevy Bolt има пробег от 383 км; неотдавна фенове на Tesla караха Model S над 1,000 км с едно зареждане. Банка UBS изчислява, че „общата цена да притежаваш" електрическа кола ще достигне догодина паритет с бензиновата - почти на загуба за производителя. Тя оптимистично прогнозира дял на електромобилите от 14% от глобалните продажби на коли до 2025 г. в сравнение с 1% днес. Други правят по-сдържани прогнози, но бързо ги завишават с подобряването и поевтиняването на батериите - цената на киловатчас падна от $1,000 през 2010 г. на $130-200 днес. През миналия месец Великобритания се присъедини към нарастващ списък на страни само с електромобили, като до 2050 г. всички коли трябва да са с нулеви емисии. Промяната от гориво и бутала към батерии и електрически двигатели формира съвременния живот. Първите предсмъртни стонове на двигателя с вътрешно горене вече отекват в света и последиците ще бъдат добре дошли.
За да се прецени какво предстои, помислете как двигателят с вътрешно горене промени живота. Богатият свят бе презастроен заради автомобилите с огромни инвестиции в пътната мрежа и създаването на предградията заедно с моловете и ресторантите с обслужване в колите. Около 85% от американците отиват на работа с кола. Автомобилостроенето бе и генератор на икономическо развитие и разрастването на средната класа в следвоенна Америка и другаде. В момента по пътищата се движат около 1 милиард автомобила, повечето с изкопаеми горива. Двигателите за коли и камиони в САЩ могат да произведат 10 пъти повече енергия от електроцентралите й. Двигателят с вътрешно горене е най-мощният в историята. Но електрификацията хвърли автомобилната промишленост в хаос. Най-добрите й брандове са основани на инженерното наследство, особено в Германия. В сравнение със съществуващите коли електрическите са много по-прости и с по-малко части; те са в по-голяма степен компютри на колела. Това означава, че се нуждаят от по-малко работници за сглобяването им и по-малко дъщерни системи за доставки. Работниците в заводите, които не произвеждат електромобили, се тревожат, че ги чакат съкращения. След като има по-малко причинители на дефекти, пазарът за поддръжка и резервни части ще се свие. Докато днешните производители се борят със скъпоструващото си наследство от стари фабрики и раздут персонал, новите играчи ще са облагодетелствани. Топ брандовете могат да успеят да оцелеят благодарение на стила, но производителите за масовия пазар ще трябва да се конкурират основно с цените. Това е, при положение, разбира се, че хората искат изобщо да имат коли. Електрическата тяга заедно със споделеното пътуване и самоуправляващата се технология могат да означават, че собствеността до голяма степен се заменя от „транспорта като услуга", при която кохорти коли предлагат пътуване по желание. Според най-крайни преценки това би могло да свие индустрията с до 90%. Много споделени и самоуправляващи се електромобили могат да заменят паркингите (до 24% от площта в някои райони) с нови жилища и хората да пътуват от далеч на работа, докато спят - субурбанизация в обратна посока.
И без промяната към безопасни самоуправляващи се коли електрическото задвижване ще предложи огромни природозащитни и здравни ползи. Зареждането на батерии от станции е по-ефективно от изгарянето на гориво в двигателите. Съществуващите електромобили намаляват въглеродните емисии с 54% в сравнение с бензиновите, сочат данни на американския Национален съвет за опазване на ресурсите. Числото ще се увеличи с по-голямата ефикасност на електромобилите и с по-екологичното генериране на електричество. Ще намалее и местното замърсяване на въздуха. Световната здравна организация казва, че това е най-големият риск от околната среда за здравето, след като замърсяването на въздуха допринася за смъртта на 3.7 милиона души годишно. Според едно проучване автомобилните емисии убиват 53,000 американци годишно срещу 34,000, които загиват в катастрофи.
Освен това и петролът е от значение. Около 2/3 от петролното потребление в Америка е по пътищата. Петролната промишленост е разделена по въпроса кога да очаква пик в търсенето. „Роял Дъч шел" смята, че то може да дойде след малко повече от десетилетие. Перспективата ще натежи на цените доста преди това. Тъй като никой не иска да остане с безполезен петрол под земята, новите инвестиции ще са оскъдни, особено в новите райони с висока себестойност на продукция като Арктика. Затова пък производители като Саудитска Арабия с големи залежи, които могат да се добият евтино, ще се окажат под натиск да ги помпат, преди да е твърде късно: Близкият изток все още ще е от значение, но много по-малко отпреди. Макар че все още ще има пазар за природния газ, който ще помага за производството на електроенергия за всички тези електромобили, волатилните петролни цени ще затрудняват страните, зависещи от въглеводородни приходи. Когато обемите падат, корекцията ще бъде напрегната особено там, където битката за власт отдавна зависи от контрола върху петролното богатство. В страни като Ангола и Нигерия, където петролът често бе проклятие, раздробяването на икономическата мощ може да донесе огромни ползи.
Междувременно битката за лития е в ход. Цената на литиевия карбонат скочи от $4,000 за тон през 2011 г. на над $14,000. Търсенето на кобалт и редки елементи за електрическите двигатели също нараства. Литият се използва не само за задвижване на колите: компаниите за комунални услуги искат гигантски батерии да складират енергия, когато търсенето е слабо, и да я освобождават при пика му. Ще превърне ли всичко това богатата на литий Чили в новата Саудитска Арабия? Не съвсем, защото електрическите коли не го консумират; старите литиево-йонни батерии от колите могат да се използват отново в електрическата мрежа и след това да се рециклират.
Двигателят с вътрешно горене натрупа голям километраж и все още може да доминира корабоплаването и авиацията през следващите десетилетия. Но по суша електрическите мотори скоро ще предложат по-евтина и по-чиста свобода и удобство. Прехвърлянето към електромобили преобръща тенденцията в богатия свят към спадащо потребление на електричество и политиците ще трябва да помогнат, като гарантират достатъчно генериращ капацитет - въпреки разбитата система на регулация в много страни. Може да се наложи те да станат акушерките на нови правила и стандарти за публичните станции за презареждане и за рециклирането на батерии, мотори с редки елементи и други компоненти в „градски мини". И ще трябва да се справят с хаоса, предизвикан от изчезването на работните места в старите фабрики.
Самоуправляващите се електрически коли вероятно ще подобрят през XXI век света дълбоко и по неочакван начин, тъй както направиха през XX век колите с двигатели с вътрешно горене. Но пътят ще е осеян с неравности. Затегнете коланите.
