„Всичко в работата ми в киното започна от филма „Вчера“ - казва София. - Режисьорът Иван Андонов първи ме въведе в тайнството, наречено кино.“
Времето не е оставило своя безмилостен отпечатък върху лицето й. Тя е все така красива, чаровна и... сдържана, обрана. Сякаш виждаш порасналата Дана от „Вчера“.
„Бях притеснителна, но не толкова смела като Дана. Тази сдържаност, за която говориш - може би това е било част от мен.
Може би затова Иван Андонов ме избра сред хилядите кандидатки“, коментира тя.
Лятото на актрисата София Кузева - Чернева мина между Берлин, където живее, и София, където отново, след много години, ще си партнира на театралната сцена с Христо Шопов.
В театър „Сълза и смях“ на 27 септември е премиерата на един необикновен спектакъл. Главните герои от култовата лента „Вчера“ - Дана (София Кузева) и Иван (Христо Шопов) се срещат отново „Днес“ - 36 години по-късно. Но този път - в мултимедиен спектакъл, по сценарий отново на Владо Даверов, и с режисьор Лиза Шопова.
Прочети още
София е родена в Смолян, в семейството на инженер Маргарита Кузева и актьора Петър Кузев. Когато е на 3 години, канят Петър в театъра в Хасково и тя израства там.
Макар бащата да не е много съгласен да става актриса, когато тя е на 5 години, в постановката „Нора“ на Хенрик Ибсен са нужни 3 деца и той я завежда. Така София за пръв път излиза на сцена - в ролята на дъщерята на Нора. „Сцената е кратка, но имаше много забавление около репетициите“, спомня си тя.
„Като малка не съм имала мечти да стана актриса, но ми беше интересно и много приятно да съм в театъра, да гледам репетиции и представления - по много пъти“, споделя София.
Когато е в гимназията, е категорична, че ще става актриса. За ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) я подготвя актьорът и приятел на баща й Пенко Пенков. В един момент решават да съобщят на баща й. Пенко пита, има ли нужда от помощ, а тя казва: „Не, сама ще го направя“.
„О, не, това не е професия! Много е трудно за жена“, буквално подскача баща й, когато тя съобщава пред цялото семейство: „Да не се изненадвате, искам да кандидатствам във ВИТИЗ“.
„Аз тогава не си давах сметка какво има предвид точно баща ми, но много скоро разбрах... Много е трудно за една жена да има личен живот, отделен от професионалния; да има време за семейството си“, казва тя.
За ролята на Дана в легендата „Вчера“ я канят на пробни снимки (кастинг), когато е в I курс във ВИТИЗ, в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Случва се още през зимната сесия, а тя е на 18 години.
Когато отива на кастинга в киноцентър „Бояна“, дори няма представа за какво я викат. Няма ясни спомени от пробните снимки. Помни първото си влизане в сградата на киноцентъра, с огромните стълбища и коридори.
Помни и тълпа от момичета, запушили коридора - доведени от училищата по изкуства, от гимназии, от всичките академии по изкуства. „И всички те са за тези пробни снимки?“, пита тя Лили Станишева, първия помощник режисьор на Иван Андонов.
„Кинозвезди не искам в класа си!“, категоричен е проф. Халачев.
Той е много против студентите му да се снимат в киното, докато учат. Пуска нея и Георги Стайков (Ростислав във „Вчера“) с изричното обещание на продуцента, че ще присъстват в часовете по актьорско майсторство.
А филмът „Вчера“ се снима в Пловдив, в сградата на днешната Семинария, тогава - училище за сценични кадри. Когато София и Георги имат часове по актьорско майсторство - 5 дни в седмицата, свършват снимките в по-ранен час.
Закарват ги с Георги с кола в София, влизат в час, а колата ги чака. Връщат се, нощуват в Асеновград и на другия ден пак същата въртележка: Пловдив, снимки, София, часове...
А снимките са истинска школа за тях. София помни как прецизният до най-малкия детайл режисьор Иван Андонов от време на време ги строява и ги води да си гледат заснетия суров материал, грубия монтаж.
„Вълнението от това, че виждаш себе си на голям екран, с всеки детайл от работата ти, не може да се опише... Чувствах се особено“, споделя тя. С всеки от тримата актьори в основните роли - Христо Шопов, Георги Стайков и Чочо Попйорданов има специални отношения.
„С Христо съм работила много повече и след това, с Георги бях в един клас, а с Чочо бяхме в един випуск, в различни класове, но бяхме много близки по душа“ - когато тя споменава Чочо, очите й се насълзяват.
След премиерата на филма през 1988-ма за една нощ всички се събуждат известни. Тълпи от екзалтирани фенове затрупват входа на ВИТИЗ на „Раковска“. София е силно притеснена, че я разпознават навсякъде по улиците.
„Татко тогава беше командирован в София и му казах: „Не мога да изпия едно кафе или да се нахраня, винаги съм под наблюдение“, спомня си тя.
След дипломирането й във ВИТИЗ през 1989-а славата от „Вчера“ оказва влияние върху кариерата й като актриса. Следват 15 роли - в театъра, киното и телевизията.
През 1990-а, по средата на театралния сезон тя печели конкурса за театър „София“, защото екип от него се отделя в „Малък градски театър „Зад канала“ и не достигат млади хора.
Междувременно тя среща голямата любов - звездата на Младежкия театър Панчо Чернев.
Когато я вижда във „Вчера“, Панчо я нарича „Българската Роми Шнайдер“.
Любовта, или по-точно „нежните взаимни чувства" идват, когато се снимат във филма „Очите плачат различно“.
Панчо учи актьорско майсторство в Германия, заминава за там през 1992-ра, като сътрудник в Българския културен център в Берлин. Пред София е трудното решение - как да остави кариерата си в киното и театъра, за да го последва.
„Нашата връзка беше много силна и всички приятели ми казваха: „Добре, хайде, отивай в тази Германия!“, споделя София.
Заминава при Панчо в края на юни 1993-а, като получава неплатен отпуск от театъра, с обещанието да й се пази мястото, ако реши да се върне.
Напуска Родината в много силен за нея момент - главна роля в постановката „Италиянката“ в театър „София“, Дана за всички българи от филма „Вчера”, плюс 10 филма зад гърба си и е само на 26 години.
В Германия преживява културен шок както всички българи - немският й не е добър. А и никой не я знае, което пък й харесва.
„Беше лека криза - да слезеш от сцената на театър „София“ и да отидеш в Берлин, където си никой, и не говориш добре на немски, и се чувстваш зависим без преводач.
После започна да ми харесва тази анонимност в другия свят. С Панчо имахме два еднопосочни самолетни билета, една кола и една любов, както се смеехме двамата“, споделя тя.
Тайна за българите остава нейният първи скок в световното кино - главната роля на Катя в руско-френската продукция „Изкуството да се живее в Одеса”, с участието на титаните Алексей Петренко и Олег Табаков.
Режисьорът Георгий Юнгвалд-Хилкевич търси своята Катя дълго из киностудиите в Прага, Полша и къде ли не, но никоя не харесва. Случайно попада на снимка на София и възкликва: „Ето, това момиче сънувах!”.
Прочети още
В Германия тя е Ана във филма „Пет минути” на режисьорката Брита Краузе, дъщерята в „Дъщерята” на австрийския автор, режисьор и продуцент Бернхард Каммел; в главната роля на Кони в „Нощ в края на лятото”, също на Бернхард Каммел.
Признава, че главната роля в живота й е на майка на красивата и талантлива Криста Чернев, световноизвестен модел и актриса.
Криста се ражда през 1999-а и София се отдава на майчинството, придружава дъщеря си при пътуванията й като модел в чужбина.
Междувременно тя се снима в 2 български сериала - „Къде е Маги“ и „Откраднат живот“.
Приема без колебание да участва в театралното продължение на филма „Вчера“ - мултимедийния спектакъл „Не бях аз“. Името му идва от култова реплика във филма - когато Иван и Дана са в столовата, токът спира и палят свещи, а тя се повдига лекичко, целува го и казва: „Не бях аз“.
„Много пъти сме си партнирали с Христо Шопов и за мен винаги е било голямо удоволствие - споделя тя. - Дана и Иван много са се променили за тези 36 години. Повече по сюжета не мога да издам.“ Намеренията на екипа са спектакълът да се играе на различни сцени, като „сам си намери мястото“, пояснява София.
От предварителната информация за спектакъла става ясно, че авторът Владо Даверов поставя същите въпроси като във филма „Вчера“: каква е цената на любовта, до каква степен може да останеш верен на себе си, дали си готов да укротиш егото си в името на другия. А въпросът на публиката е, дали Дана и Иван ще открият път един към друг, въпреки миналото, което неминуемо се е настанило между тях.
Пред София и Панчо не стоят такива въпроси. Те са все така влюбени и сплотени.
Криста е омъжена за унгарец и живее в Будапеща, а София се радва на двегодишната си внучка Ефимия. Берлин е нейният дом, но се чувства добре и в София, където е заобиколена от близки и приятели.
