Всред плавно разливащите се северни склонове на Стара планина, по горното течение на Янтра, се намира Соколският манастир. Необичайното разположение на неговия комплекс, простиращ се на две различни нива, видимо разделени едно от друго, го прави един от интересните български манастири. Умело използвайки природните дадености, строителят разполага манастирската черква на по-ниска площадка, оградена от изток, юг и запад с отвесни скали. В източната скална стена на около 5 м от сегашната черква е издълбана доста широка апсида, от двете страни на която са изсечени две полукръгли ниши. Една естествена, с неправилни очертания кухина, отваряща се в западния край на южната скална стена, както и няколкото по-малки, но вече обезличени кухини в околните скали подсказват, че на това място по време на Второто българско царство
е имало скален манастир
През 1833 г. бъдещият униатски епископ Йосиф Соколски, деен участник в националните борби за българска църква, заедно с йеромонах Агапий от Троянския манастир възобновяват тази старинна света обител. По всяка вероятност към оцелялата скална апсида те пристрояват малко еднопространствено помещение, а монашеските килии изнасят на горната равна и просторна тераса.
Само една година по-късно, през 1834-а, манастирът се разраства. Малката черквица отстъпва място на стройна монументална сграда, която обаче остава
скрита всред заобикалящите я скали
Над входа на западната стена се намира възпоминателен надпис, който съобщава, че храмът е украсен през октомври 1862 г. от живописците поп Павел Зограф и неговия син Никола от Шипка. В близост до олтара на църквата в манастира се пази икона на света Богородица, за която се смята, че притежава чудотворна сила и лекува неизлечими болести.
Жилищните и стопанските сгради на горната площадка, построени във възрожденски стил с еркери, много дървени чардаци и стълбища, затварят големия двор. Светата обител е разположена върху склон, от който
се открива прелестна гледка
В параклиса „Св. Панталеймон“, в двора на манастира, се намира скала, от която се смята, че извира целебна вода. В пукнатините й някои поставят лисчета с желания и молби, които св. Панталеймон да им помогне да сбъднат. Голямата и добре поддържана градина е неговата гордост. В средата на двора е известната белокаменна чешма на Кольо Фичето, която денем и нощем се чува навсякъде в манастира. Сред зеленината му пеят осемте й чучура със соколите. Тя е изградена в памет на убитите българи от четата на капитан Дядо Никола. През 1865 г. тук е осветено знамето на четата. Според легендата чешмата никога не пресъхва и има чудотворни способности да изцелява болните и да предпазва от уроки. По време на Априлското въстание, през 1876 г., от манастира тръгва и четата на войводата Цанко Дюстабанов. Дни по-късно тя е разбита, а осем от четниците
са обесени на скалите край манастира
През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат в лазарет за ранените руски войници.
През Възраждането в обителта се разгръща голяма просветна дейност. С грижите на игумена на манастира Йосиф Соколски, през 1836 г. се основава килийно училище, където учат деца от околните села. Тук учителства и големият народен будител и просветител Неофит Бозвели. Музейната сбирка показва материали, свързани с културната история и с епичните националноосвободителни борби в този край. Тук се съхраняват и предмети,
принадлежащи на Апостола Левски
който често е намирал убежище в манастира. За увековечаване на спомена за борците за свобода, в североизточния ъгъл на скалната площадка е изградена малка куполна сграда, свързана сполучливо с аркираната оградна стена, която затваря черковния двор пред отварящата се тук пропаст. Соколският манастир е страхотно кътче, истинска наслада за окото и душата, нещо толкова красиво... Тишината е неотразима! Ако имате възможност, останете да пренощувате - ще се заредите с положителна енергия. Това е най-успокояващото и дивно място, което може да си подарите.
