Уют и спокойствие, смокинови дървета, улички, криволичещи между стари созополски къщи - това прави Созопол един от най-привлекателните морски курорти. Тук можете да поседите в двора под сянката на някоя смокиня или да се излежавате на скалите в горещите летни дни. Разположен е върху живописен полуостров. Археологическите находки свидетелстват за присъствието на траките като негови първи обитатели. 17 юли е празникът на града. Чества се в деня на света Великомъченица Марина - закрилница на района. Созопол е един от най-старите български градове. В която и точка на селището да застанеш, морската шир се вижда от всички страни. Преди 2600 г. гръцки преселници от Мала Азия видели полуострова, заливите, островчетата и се заселили тук. Върху останките на тракийско селище основали Аполония, град-държава, образец на древногръцката демокрация. Нарекли града на бог Аполон - покровител на изкуствата. Аполония бил
най-големият и най-богат град
по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. От този период са запазени изключително много археологически находки - монети, керамични амфори, антични котви.
През 4 в. от н.е. Аполония се назовава Созопол - град на спасението. Това е свързано с обявяването на християнството за единствена позволена религия в Римската империя. На мястото на езическите светилища са построени християнски храмове. През 812 г. хан Крум - един от първите велики български владетели, воювайки с Византия, превзема града и го присъединява към границите на България. Созопол става главно българско пристанище на Черно море. Първото българско училище е построено през 1881 г., а читалище „Паисий Хилендарски“ е основано през 1896 г. В началото на XX в. гръцкото население се изселва и в града се установяват български семейства - бежанци от Тракия. Друга привлекателна страна на Созопол е шансът на посетилите Южното Черноморие в края на август да присъстват на най-голямото културно събитие на България - Празниците на изкуствата „Аполония“, което и тази година ще се състои въпреки пандемията от коронавирус.
Прасета предават града на османлиите
Строената по времето на император Анастасий созополска крепост е с отстъп от няколко метра от античната стена. Освен че не са „стъпили“ върху старата стена, строителите не са използвали великолепния материал, каквито са античните варовикови квадри. Това означава само едно - след готското нашествие градът е останал незаселен няколко десетки години и новото население разграбило надземната част на стената за жилищата си.
Самата стена е изградена набързо поради вероятна опасност от близко нападение, защото за строеж е използван всякакъв подръчен материал - ломен камък от крайбрежните стени в подножието на крепостта, заоблени камъни от зоната на морския прибой, надгробни антични гръцки плочи, римски декрети, части от статуи и т. н. Камъкът е споен с хоросан, примесен със счукани тухли - смес, здрава като бетон. На определено разстояние зидът е подравняван от пет реда тънки тухли. Според една местна легенда въпреки непрестанните атаки
турската войска не успявала да сломи
защитниците на крепостните стени. Турците започнали да гладуват. Един от войниците забелязал, че стадо свине всяка сутрин рови тревата пред крепостната стена в района на пристанището. Прегладнелият аскерин решил да си хапне свинско въпреки забраната на Пророка и подгонил стадото. То обаче се шмугнало в дупка под стената. Оказало се, че това е изходът на стар отточен римски канал, минаващ през целия град. Войникът съобщил за находката. През нощта турски отряд се промъкнал през канала и влязъл в града в гръб на защитниците на крепостта. За последно крепостта на Созопол изпълнява функциите си през Руско-турската война през 1828-1829 г. Тогава руска ескадра под командването на адмирал Кумани превзема крепостта. В следващите няколко дни русите стоварват 10 000 бойци, командвани от генерал Рот. Съставена е и бойна част от местни жители,
наречена Созополска българска дружина
с командири Стайко Мавровнев и Вълчан войвода. Турците обсаждат в течение на четири месеца и половина крепостта, но старите крепостни стени издържат на стотиците изстреляни по тях гюлета. Едва в началото на юли крепостта Созопол е деблокирана от армията на Дибич Забалкански.
Очарователното градче днес е популярен курорт, привлекателен най-вече заради бохемската си атмосфера, двата чудесни плажа и старите къщи, повечето от които са паметници на архитектурата. Разходката по тесните калдъръмени улици на стария град сред къщите от дърво и камък, запазили атмосферата на 19 век, е едно приятно преживяване. По крайбрежните улици са накацали множество ресторанти и капанчета, където можете да се наслаждавате на прекрасна гледка, докато похапвате от местните миди и риби.
