Средната температура в Швеция се е повишила с почти два градуса по Целзий от края на XIX в. насам и въпреки че валежите са се увеличили, снежната покривка се задържа с две седмици по-малко, се казва в нов доклад за изменението на климата в скандинавската страна, публикуван днес. Според доклада на Шведския институт по метеорология и хидрология (SMHI) средната температура в страната е била с 1,9 градуса по Целзий по-висока в периода 1991-2020 г. в сравнение с периода 1861-1890 г. SMHI отбелязва, че наблюдаваното изменение е приблизително два пъти по-голямо от изменението на средните температури в световен мащаб за същия период. Метеорологичната агенция заяви, че досега не е провеждала толкова мащабен анализ, в който да разглежда толкова много различни показатели за изменението на климата.
"Резултатите от анализа ясно показват, че климатът на Швеция се е променил", казва в изявление Семьон Шиманке, климатолог и ръководител на проекта в SMHI. "По-топлият климат с повече валежи в Швеция следва плътно наблюдаваното глобално затопляне, което е резултат от човешкото влияние върху климата", допълва Ерик Кйелстрьом, професор по климатология в SMHI. Не всички серии от наблюдения обхващат една и съща времева рамка, заяви метеорологичната агенция и отбеляза, че валежите са се увеличили от 1930 г. насам - от около 600 милиметра до почти 700 милиметра от 2000 г. насам. Въпреки това снежната покривка през зимата в страната е намаляла средно с 16 дни за периода между 1991 г. и 2020 г. в сравнение с периода между 1961 г. и 1990 г. SMHI подчертава, че наблюденията са средни стойности за една година, и заяви, че картината става по-сложна, когато се "изследват по-малки региони или различни сезони". "Например, увеличаването на валежите е свързано главно със засилените валежи през есента и зимата, докато през пролетта и лятото няма очевидни подобни тенденции", заяви SMHI, като добави, че "промените в екстремни условия като цяло са по-трудни за идентифициране". Докладът излиза в момент, когато през уикенда в Египет приключи срещата на върха на ООН за климата COP27. Макар че срещата на върха доведе до знаково споразумение за финансиране, което да помогне на уязвимите държави да се справят с последиците от изменението на климата, тя също така доведе до критики и разочарование от неуспеха да се постигне по-амбициозна единна политика за намаляване на въглеродните емисии.
