Трудно човек може да остане безразличен към величествените картини, които се открояват пред очите му, накъдето и да погледне из българските земи. Чувствата, които се надигат у всеки, са преклонение и възхищение към уникалните способности на природата и приказния рай, който е създала тук, на земята българска. В преданията и легендите, в народните песни може да се почувства неписаната героична история на българския народ, създавана през вековете, съхранила до наши дни най-хубавите духовни качества на българина: любов към род и родина, към бащино огнище, към мирен труд и живот, любов и вяра в правдата и свободата. Уникалните скални образувания, известни като Стобски пирамиди, са обявени за природна забележителност още през 1964 г. Намират се над с. Стоб, Кюстендилска област, в западния дял на Рила. Вкаменените сватбари – такива са, според легендата, скалните образувания. Средната височина на пирамидите е между 7 и 12 м. Те представляват конуси от ръждивокафява пръст, върху които

 ерозията е поставила каменни блокове

 

Образуването на пирамидите се дължи на дъждовете, топлината, студът и вятърът. В района процесът е непрекъснат и днес – едни пирамиди изчезват, на тяхно място се появяват други. Интересни са преданията за Стобските пирамиди. Както и при приказната Каменна сватба, намираща се край кърджалийското село Зимзелен, където причудливи човешки фигури, омагьосани коне и птици, напоени с много красота, история и магия, те връхлитат с мистиката си, така и легендите за тези уникални червеникави сътворения на природата са изпълнени с магнетизъм и романтика. Легендите за сътворението им са свързани с невъзможната и провалена любов между двама млади. Според едната от тях, българско момиче и момче от турски произход поискали да се оженят, но сватбата им

 била невъзможна заради различната вяра

 

Когато разбрала, че не може да бъде щастлива със своя избраник на сърцето си въпреки обичта между двамата, в любовната си мъка отчаяната девойка се покачила на най-високата скала, от която се хвърлила в пропастта. На мястото се появило скално образувание, което днес се нарича Невестата.

Друго поверие разказва, че преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето обаче не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си,

 всички гости на сватбата да се превърнат в камъни

 

Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за тази незабравима любовна история. Близо до днешното село Стоб някога съществувал град, който се наричал Стоби, над който имало римска крепост, а градът бил ограден с крепостна стена. Упадъкът на селището започнал към края на османското владичество в България, като се предполага, че епидемия от черна чума

 е унищожила голяма част от населението

 

Градът Стоби е известен в много средновековни български източници, като за него пишат и много хронисти. По време на войната с Византия градът е разрушен, но с възстановяването на Втората българска държава съществуването му продължава. Константин Иречек също пише за селото, като той описва и видяното от него. Писателят открива там останки от зидовете на древния град. За съжаление те са унищожени около 1932 г., когато с римските камъни се чакълира насипът на теснолинейката за Рилския манастир. Иречек твърди, че на хълм до селото се виждат останки от стара кула с прозорец. Местните я наричали Петровата кула, като това най-вероятно се свързва с цар Петър. За съжаление писателят не пише нищо повече за нея поради факта, че местните жители му казват, че качването до кулата е невъзможно заради свлачище на земните маси.

Църквата „Св. Прокопий“, където се сбъдват желания

Църквата „Св. Прокопий“ в Стоб – единствената в България, която носи името на този светец, е приемник на стар храм, построен през 1373 г. на върха на селото, но разрушен малко преди Освобождението. И тук вече се разминават историите какво точно се е случило. Според едната, турците съборили църквата и камъкът бил пренесен по-надолу, в новата, за да се обозначи приемствеността между двата храма. Според друга история, местните хора пренесли цялата църква камък по камък. Св. Прокопий е защитник на младоженците и пчеларите. Интересен е и фактът, че на бъдещите младоженци, които посещават черквата, за да им чете свещеникът, 90% от желанията се сбъдват.