България загуби още един от великаните си. 10 дни след Стефан Данаилов, навръх Никулден, ни напусна голямата Стоянка Мутафова. Почти до последно на сцената, с несломим дух, раздаваща се и подаряваща смях, Стояна, както с любов я наричаха всички, угасна на 97 години.
Само преди две години тя отбеляза 95-ата си годишнина с постановката "Столетие мое", а пет години преди това, за 90-и си рожден ден, тя бе на сцената с друго представление, което се превърна в нарицателно за нея самата "Госпожа Стихийно бедствие".
Стоянка Константинова Мутафова е може би най-колоритната българска актриса. Истинското име на комедийната звезда е Стояна-Мария, но в първия афиш е записана Стоянка и тя решава да запази артистичното прозвище. По онова време се смята, че “к”-то в едно име носи късмет.
Родена е на 2 февруари 1922 г. в София.
През 1941 г. Стоянка завършва Първа софийска девическа гимназия. След това отива в Софийския университет «Св. Климент Охридски», където завършва класическа филология. Точно при завършването си се ориентира към актьорското майсторство и записва Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София. Завършва и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия, през 1947–1949 г.
От 1946 до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. - в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър «Ал. Константинов», където работи от 1956 до 1991 г., а макар и пенсионирана, продължава да се подвизава на неговата сцена до края на земните си дни.
Стоянка Мутафова играе в над 90 театрални постановки. Популярна е с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, участвала е в много български филми като «Специалист по всичко», «Любимец 13», «Топло», «Бялата стая», «Кит», «Езоп». Развихря се главно на театралната и на естрадната сцена. Класическият й образ е Баба Гицка от «Големанов».
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески срещи разговор и представяне на книгата си „Добър вечер, столетие мое“.
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. Двамата отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва поредно висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, велик български актьор. За него тя казва, че е любовта на живота й. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.
След кончината му звездата никога повече не поглежда мъж. Живее с дъщеря си в апартамента в «Лозенец» или вилата в Драгалевци. Утеха й е работата, като в нея любим партньор на актрисата е починалият през 1989 г. Георги Парцалев. Дългогодишно сценично и житейско, в това число и комшийско, приятелство я свързва и с другия колос на Сатирата – Георги Калоянчев.
Удостоена е с множество награди, над 25 на брой, както и с орден „Стара планина” за своята 80-годишнина.
Дори на 97 г. Стоянка Мутафова не се отказва от своята голяма любов театъра и навръх рождения си ден тя отново излиза на сцената на Сатиричния театър, за да играе в поредното си представление.
Великата българска актриса на 2 февруари 2019 г. отбеляза своите 70 години на сцена и 97-мия си рожден ден в Зала 1 на НДК.
След над половин век на сцена и безброй запомнящи се роли на малкия и на големия екран, името й продължава да предизвиква щастливи усмивки у всички, докоснали се дори за миг до огромния й талант.
Преди година Стоянка Мутафова сподели в интервю пред Люба Момчилова, че „се чувства много добре, защото все още работи, още е на сцената. Ако не работя - не се чувствам добре.
Пътувам и играя на пълни салони. Не съм отхвърлена още, въпреки годините ми. Не съм допускала, че мога на тези години да се явявам на сцена”, каза голямата българска актриса.
„Усещам фалша у хората. Веднага, разпознавам го безотказно, затова не обичам да съм сред много хора. Алчни станаха един определен тип българи, пълнят си джобовете за сметка на бедните. Има хора, които няма какво да ядат, но никой не го интересува, безчувствие е това. Нали знаете, че в Драгалевци имам малка къщичка, за лятото. Около мен издигнаха едни огромни дворци, заключват се с големи катинари, камери, охрана - смешни и твърде жалки са. Оградите им по-високи от къщите - от кого се пазят, знам ли”...”, обяснява великата майсторка на словото театрално.
Малко хора обаче знаят, че първо е завършили класическа филология...
„Много замърсен ни е вече езикът – българинът, говори както си реши. Дори на сцената няма кой да го поправя. Няма човек, който да следи говора ни там. Оправдаваме се, че езикът ни е труден, но аз от дете говоря правилно. Баща ми и майка ми така ме научиха”, сподели още актрисата.
„Майка беше много образована жена, баща ми, Константин Мутафов, беше драматург в Народния театър „Иван Вазов“ - още повече. Имаше невероятен усет за истинските неща. Рано се разболя, престана да пише. А пиесите му се играеха, хубави, интересни бяха. Забелязахме, че изведнъж престана да пише. И аз го попитах защо - татко пишеше много хубави статии в “Мисъл”, най-интелигентното тогава издание. Баща ми говореше всички европейски езици и арабски.
Беше направил разкошен българо-турски речник, затвори го в една желязна каса по време на евакуацията. Като се върнахме, го намерихме целия овъглен - такъв огромен труд отиде на вятъра...”, с голяма любов и гордост сподели любимката на поколения българи какви са били нейните родители.
