Продължение от миналия брой
Дан Равив и Йоси Мелман, „Да форуърд"
Интересът на Израел към сътрудничество с Ото Скорцени е бил разбираем. Това е възможност да се стигне най-близко до бивши нацисти, помагащи на Египет да планира нов холокост. Учебникът на „Мосад" по защита на Израел и евреите не съдържа някакви ясни правила и граници. Шпионите на агенцията са заобикаляли законите в повечето страни, в които са действали, заради унищожаването на враговете на Израел: палестински терористи, ирански учени и даже канадския създател на оръжия Джералд Бул, който е работил за Саддам Хюсеин, докато не е застрелян в Брюксел. Агенти на „Мосад" в норвежкия Лилехамер случайно застрелват мароканец, работещ като сервитьор, защото го вземат за организатор на убийството на 11 израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Този терористичен акт е извършен от групировката „Черният септември". Ахмед Бушихи беше застрелян през 1973 г. на излизане от кино пред очите на бременна жена. По-късно израелското правителство й изплаща компенсация, без да признае своята отговорност. Този провал е отложил други ликвидации на „Мосад", но не ги е прекратил напълно.
За да се добере в най-неочакваните места за извършване на неизпълними мисии, „Мосад" често е сътрудничил с много неприятни партньори. Ако краткосрочният съюз е можел да помогне, за да се постигне желаното, „Мосад" е бил готов да танцува и с дявола.
Но защо Скорцени е тръгнал на сътрудничество с „Мосад"? Той е роден във Виена през 1908 г., в семейство от средната класа, гордо от своята служба в армията на Австро-Унгария. Още на млади години той е демонстрирал смелост, решимост и способност да изработва лъжливи, но сложни истории, за да обърква хората по най-различни начини. Тези качества са били изключително необходими за войника по време на война и, разбира се, много важни за агент на „Мосад". През 1931 г. той постъпва в австрийското поделение на нацистката партия, служил е в нейната военизирана структура СА и с ентусиазъм се е прекланял пред Хитлер. Фюрерът е избран за канцлер на Германия през 1933 г. и присъединява Австрия през 1938 г. След това през 1939 г. Хитлер напада Полша и започва Втората световна война. Скорцени изоставя своята строителна фирма и става доброволец, но не в редовната армия - Вермахта, а в 1-ва танкова дивизия на СС „Лайбштандарт Адолф Хитлер" (б.р. - основана е през септември 1933 г. Тя изпълнявала функциите на лична охрана на фюрера).
В мемоарите си, написани след войната, Скорцени описва службата във войските на СС като практически безкръвни пътувания по окупираните Полша, Нидерландия и Франция. Но неговите деяния никак не могат да бъдат така невинни, както се опитва да ги представи. Той е участвал в сраженията в Полша и Русия и израелците са сигурни, че той е участвал в убийството на евреи. В края на краищата „Вафен СС" не са били част от редовната армия, а бойното крило на нацистката партия и нейните планове за осъществяване на геноцида.
Най-известната и най-дръзка мисия на Скорцени е от септември 1943 г. Начело на неголяма група командоси с безмоторни самолети той се добира до италианския планински курорт, за да спаси приятеля и съюзника на Хитлер, сваления фашистки диктатор Мусолини и го извежда при тежки условия.
Благодарение на това приключение Скорцени получава чин подполковник и става ръководител на специалните сили на СС. Нацисткият лидер даже го удостоява с неколкочасова беседа очи в очи и го награждава с Рицарски кръст. Но това не е единственият преврат, осъществен от Скорцени.
През септември 1944 г., когато унгарският диктатор адмирал Миклош Хорти, съюзник на нацистите, се готви да подпише мирно споразумение с Русия, Скорцени вкарва група командоси в Будапеща, за да похитят Хорти и да го заменят с още по-жестокия режим на фашистката партия „Кръстосаните стрели" (Партията на кръстосаните стрели или Партията на народната воля е унгарско фашистко движение, основано от Ференц Салаши, държавен и правителствен глава на Унгария между 1944-1945 г. Партията идва на власт чрез преврат на 15 октомври 1944 г., б.р.). Този режим на свой ред е убил и изпратил в концлагери десетки хиляди унгарски евреи, оцелели до този момент.
Също така през 1944 г. Скорцени събира 150 бойци, много от които свободно говорят английски, за да изпълнят смелия план да отблъснат армията на съюзниците, направила десант в Нормандия в „Деня Д". Скорцени раздал на своите подчинени американски военни униформи и ги сложил в американски трофейни танкове, за да нападат съюзниците в тил и да сеят хаос.
Тази смела заблуда, включваща кражба на собственост на американски войници, е струвала на Скорцени две години разпити, арест и трибунал след войната. През 1947 г. съдът го оправдава. Световните вестници отново пишат за него като за най-опасния човек на Европа. Той обаче се наслаждава на славата и издава мемоари на различни езици. През 1957 г. излиза книгата „Секретните операции на Скорцени: автобиография на аса на хитлеровите командоси". Той заплита в книгата си множество небивалици и измислици, като се е постарал да скрие своите контакти с най-кръвожадните лидери на нацисткия режим. Описвайки личните си беседи с Хитлер, той го представя като загрижен човек и талантлив стратег.
За много неща не разказва в мемоарите си. Например как е успял да избяга от американския затвор на третата година след арестуването му. След съда прокурорите са разглеждали възможността да му предявят нови обвинения на Нюрнбергския трибунал. По време на едно преместване той успява да избяга. Предполага се, че са му помогнали бивши есесовци, преоблечени в униформи на американската военна полиция.
Според слухове за бягството на Скорцени са помогнали агенти на Управлението на стратегическите служби (Office of Strategic Services, OSS, първата обединена разузнавателна служба на САЩ, занимаваща се както с разузнаване, така и с диверсии срещу противниците във Втората световна война, предшественик на ЦРУ, б.р.), за което Скорцени е работил известно време след войната. Много важно е, че са му разрешили да се засели в Испания - рай за бившите нацистки военни, където ги е покровителствал прозападният фашистки диктатор Франциско Франко. През следващите години той е бил съветник на аржентинския лидер Хуан Перон и на египетското правителство. По това време се запознава и с египетските офицери, отговарящи за ракетната програма, изпълнявана от германски учени.
По това време в Израел „Мосад" разработва план за намирането и ликвидирането на Скорцени. Но Исер Харел, шефът на разузнаването, измисля друг план - да не го убива, а да го вербува.
Сътрудниците на „Мосад" са разбирали, че за успешната неутрализация на групата немски учени е нужен агент вътре в тази група. С други думи, нужен им е бил нацист. Израелците са били наясно, че не могат да намерят нацист, на когото могат да се доверят, но напълно е възможно да намерят нацист, на когото могат да разчитат. Той трябва да е смислен и решителен, с опит в успешно реализиране на оригинални планове и умеещ да пази тайна. На пръв поглед решението да се вербува Скорцени не е прието без колебания, тъй като задачата е възложена на Раанан, също роден във Виена и по чудо спасил се от холокоста. Този австрийски евреин се е родил под името Курт Вайсман. През 1938 г., когато нацистите присъединяват Австрия, 16-годишният юноша е изпратен в Палестина, където тогава са управлявали британците. Неговата майка и по-малък брат остават в Европа и загиват.
Продължава в следващия брой
