Света Петка е един от небесните покровители на България. Винаги на нейния ден, 14 октомври, в много селища се правят шествия с частици от мощите й, а градове като Габрово я смятат за свой духовен патрон.
Едно от малкото познати места, свързани с живота на светицата, е нейното скално жилище над град Трън. За него няма писмени свидетелства, че св. Петка го е използвала, но има странни предмети, които убеждават и неверниците, че легендите може да са отзвук от наистина случили се събития.
Легенда разказва за живота на светицата закрилница, лечителка и пазителка от страшни болести. Скалният параклис „Св. Петка“, който се намира в центъра на Трън, твори чудеса, лекува болни и пази жителите на пограничната община.
Според преданието един ден, тъкмо изпекла вкусна питка, извадила я от огнището и чула конски тропот. Това били преследвачите й. Тя ги видяла, че започнали да се катерят по хълма, и избягала през един отвор между скалите.
Докато се катерела, оставила върху камъка следи от единия си крак и едната ръка. Днес отпечатъците може да се видят. А който ги докосне
получава чудодейна енергия
В пещерата все още стои питката – вкаменена от докосването на турците. Тя се превърнала в камък в момента, в който те опитали да си отчупят парче. До каменната погача са подредени икони на светицата и глинени стомни с миро. Чудновати са и стените на пещерата. При внимателно вглеждане се открива ликът на Богородица, може да се видят и други светци. А капчиците, които се стичат покрай тайния изход, са лековита светена вода. Предполага се, че това са сълзите на света Петка. Днес пазителите на скалния параклис ги събират в съдове и раздават на миряните.
Поверието гласи, че водата, която се стича по един от сталактитите в пещерата, е от сълзите на светицата. Тя и до днес
плаче за страданията на българите
Много хора са излекували зрението си с тази вода. Събират я в шишенца и с чудотворната течност мият лицата си. Тийнейджър дошъл тук с майка си от другия край на България. Момчето страдало от кожна болест, която не се лекувала с никакви лекарства. Измило лицето си със сълзите на св. Петка и скоро от раните по лицето му нямало и следа. Възрастна жена била тежко болна. Не можела да ходи сама. Децата й я довели до параклиса на ръце. Месеци преди това жената се лекувала без подобрение, само страданието й се увеличавало. Чула за параклиса над Трън и поискала да пренощува в него. Дъщерята и синът й със страх я оставили в храма. На сутринта жената станала и
тръгнала сама от пещерния храм
разказват местните. Водата в храма е полезна и за проблеми с очите, твърдят хората в Трън. Но както при всички подобни чудодейни места, и тук трябва да се пристъпва с вяра в сърцето, защото само тогава има лечебен ефект. Света Петка е родена в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. Пет години по-късно отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала по родните си места, където проповядвала и лекувала, поради което
срещу нея започнали гонения
Смята се, че е избрала точно тази пещера в Трън за свое скривалище. Тук тя помагала на всеки, който идвал при нея с вяра в сърцето. Предусещайки смъртта си, през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила в храма „Свети Апостоли“, където след две години тихо починала. Състрадателни граждани я погребали вън от градските стени като чужденка. Дълги години гробът на светицата е забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите й и тогава всички видели, че от тялото й се носи благоухание. Така започва култът към св. Петка. По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград. След падането на българската столица под османския ятаган мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш в сребърен ковчег в храма „Три светители“.
