Железният винтов параход „Принц"
Румен Неделчев, „Еуфория дайвинг център", САЩ
Забуленото в легенди злато на парахода „Принц", намиращо се във водите на Черно море, повече от 160 години безпокои умовете както на търсачите на съкровища и авантюристите, така и на морските археолози.
На 14 ноември 1854 г. по време на Кримската война (1853-1856 г.) в района на залива Балаклава, на около 10 км южно от Севастопол, страхотен ураган разбива в скалите и потапя 34 военни и товарни кораба с над 500 жертви. Сред тях е и железният винтов параход „Принц", имащ и платна, един от най-модерните и добри кораби на британския флот по това време. От 150 души екипаж, намиращ се на борда в този момент, се спасяват само мичманът и 6 моряци. След гибелта на кораба плъзват слухове, че в трюмовете му са превозвани злато и сребро на стойност 200,000 фунта стерлинги, възлизащи на 60 милиона тогавашни рубли, или над 2 милиарда долара днешни. Руското издание „Наше судоходство" през 1897 г. пише: „Принц регент", грамадният кораб от английския флот, докарал от Англия значително количество сребърни монети и 200,000 фунта стерлинги злато за изплащане заплатите на английските войски в Крим... Парите, изпратени с този кораб, били опаковани в бурета, затова трябва да са се запазили неприкосновени..."
Историята започва в самия разгар на Кримската война между Руската и Турската империя, в която за защита на своите търговски интереси се намесват Англия и Франция. На английските и френските кораби се налага да водят военни действия далеко от своите бази. За допълнителна мотивация на моряците и офицерите се заплащат заплати, по-високи от тези в мирно време, а в английската армия заплатите се изплащат в злато. Всичкото продоволствие за действащата армия се доставя изключително по морски път през Средиземно, Мраморно, а после и през Черно море. Именно по този маршрут носи своя товар току-що спуснатият на вода през 1853 г. и застрахован от британското правителство кораб „Принц". Той е построен от корабостроителната компания „Си Джей Мар енд ко айрън енд шипинг уъркс", основана през 1838 г. в Блекуол от Чарлз Мар и неговия колега Томас Дичбърн. Ръководителите на компанията са твърдо убедени, че желязото е корабостроителният материал на бъдещето. Популярността и авторитетът на компанията стремително растат. През септември 1852 г. те получават поръчка от голямата пасажерска компания „Дженерал скрю шипинг" в Лондон за строителството на серия големи еднотипни параходи за океанската пътническа линия Англия-Австралия. Заводът на Мар вече е построил за тази компания няколко железни винтови парахода, проявяващи добри мореходни качества в дългите океански курсове, и сега с готовност се заемат с изпълнението на елитната поръчка.
На 12 април 1854 г. Чарлз Мар пред много публика плавно спуска на вода новия винтов параход „Принц" с товароподемност 2,710 т. Новост в кораба се явява монтирането на парен котел система „Компаунд" с мощност 300 к.с. С платна корабът развива скорост 13-14 възела при свеж бриз, а с парния котел - до 9 възела.
По време на Кримската война Британското адмиралтейство наема за превоз на войски и военни товари кораба „Принц" за 105 хиляди фунта стерлинги. На 23 юли 1854 г. „Принц" излиза на своя първи курс от порт Даун. Скоро под командването на капитан Гудъл започва товаренето на боеприпаси, военно снаряжение, топли дрехи за армията в Крим и медикаменти за болниците в Балаклава и Скутари, в които след Икерманското сражение лежат много тежко ранени британски войници.
Описание на товара дава лондонският вестник „Илюстрейтед Лондон нюз" на 16 декември 1854 г.: „Сред товарите на борда на „Принц" има: 36,700 чифта вълнени чорапи, 53,000 вълнени ризи, 2,500 постови (караулни) кожуха, 100,000 вълнени рубашки, 90,000 чифта долно бельо, 43,750 одеяла, 16,000 чаршафа, 150,000 спални чувала, 120,000 чифта ботуши, 40,000 полушубки, 40,000 непромокаеми качулки (шапки)..." Отчитайки студения зимен климат в Крим, командването на британската армия взема решение да обезпечи своята експедиционна войска с пълен комплект топли дрехи и двойни палатки. На парахода също натоварват електрически телеграф и секретно подводно сапьорно оборудване, предназначено за взривяване на потопените руски кораби през септември 1854 г., заграждащи входа на Севастополския залив. Общата стойност на товара на кораба възлизала на 500 хиляди фунта стерлинги. На кораба се помещават също две роти от 46-и Кралски пехотен полк, командвани от капитаните О'Тул и Харди под общото командване на полковник Робърт Гарет, капитана от инженерния корпус Инглис и агента на адмиралтейството Бенджамин Байтон. Параходът „Принц" под командването на капитан Гудъл пристига в Балаклава, Крим, сутринта на 9 ноември 1854 г. Комендантът на балаклавския порт капитан Дакрес под предлог, че в залива няма място, не дава разрешение „Принц" да влезе в защитения залив. Външният балаклавски рейд е бил пригоден за котвена стоянка само в тихо време или при северен вятър, от който го защитавали високи скали. Скалите са защитавали входа на залива от силни вълни, но да се влезе в залива от кораб с платна или голям параход при силен вятър и вълни изисквало извършването на големи завои за избягване на скалите и било практически невъзможно.
На 12 ноември 1854 г. на външния ред се намирали 9 военни парахода, в това число и „Принц", а също множество транспортни съда и платноходки. Около 30 военни съда били в залива. На следващия ден се излива непрестанен дъжд, съпроводен с жесток щорм. Вечерта морето за малко се успокоява, а с утринното зазоряване на 14 ноември 1854 г. отново започват силни пориви на югозападен вятър. След два-три часа се разразява ураган с невиждана сила. Очевидец, наблюдаващ бурята в Балаклава, пише: „Въздухът е буквално пълнен с одеяла, фуражки, шинели, сюртуци и даже маси и столове... Бъчви с ром се пързаляха из лагера, подскачайки по камъните. Големи каруци, стоящи недалече от нас, бяха пометени, а хора и коне с потрошени крака се търкаляха по земята..."
Но най-драматичните и трагични събития се разиграват в морето, до скалистите балаклавски брегове. В седем и половина часа сутринта вятърът се усилва дотолкова, че корабите с платна не могат да излязат в открито море, където биха били в безопасност. Капитанът на един параход заповядал да вдигнат котвата и излязъл в морето, много трудно преодолявайки напора на вятъра.
Минавайки покрай парахода „Принц", той със сигнали съобщил, че времето още повече ще се влоши и посъветвал да се отдалечат от брега. Капитанът на „Принц", разчитайки на силната машина на парахода, останал на място. Опитвайки да се спасят, на корабите режели мачтите и изхвърляли в морето всичко, но да избегнат опасния бряг се отдало на малцина. Мачтите падали на палубите, а силните пориви на вятъра изхвърляли моряците в морето, където изчезвали в огромните вълни. Параходите се разбивали на трески в скалите.
Тази трагедия е подробно описана от корабния гардемарин Котгрейв, член на екипажа: „По време на стоянка на две котви на дълбочина 25 сажена и на разстояние половин миля от брега се разрази силен вятър, предизвикващ разрушителен ураган от юг и запад. Транспорт №16 се сблъска с нас, причинявайки на парахода няколко повреди, и се наложи да отрежем всички мачти. Около 9 ч. сутринта се скъса лявата котвена верига (всички членове на екипажа в това време се намираха на палубата) и ние положихме всички усилия да изведем кораба, но поради авария, блокираща винта (намотано въже около корабния винт б. а.), не можахме да направим това. След пет минути се скъса дясната котвена верига и съдът бързо задрейфа към скалите. Капитан Гудъл, намиращ се на върховата палуба от самото начало на бурята и събличайки мундира си, заедно с капитан Байтон, транспортния агент от Адмиралтейството, обяви: „Аз направих за вас всичко, което беше по моите сили, сега всеки е длъжен да се спасява както може." В 9 ч. и 15 минути корабът се удари в камъните и силата на вятъра и вълнението на морето бяха тогава толкова силни, че след 15 минути от парахода не остана и следа. След пет или шест тежки удара в скалите корабът се разпадна на парчета, а аз скочих във водата и след 10 минути бях изхвърлен на брега. След гибелта на кораба повече не видях капитан Байтон и капитан Гудъл. Всички спасени бяха замръзнали и се събраха при такива ужасни обстоятелства. Примерно след 5 часа пребиваване на камъните с шест членове на екипажа ни взеха спасителните лодки от корабите „Мидуей", „Трент", „Тонинг" и „Харбингер", членовете на които целия ден спасяваха давещите се със спасителни кръгове при практически отвесния бряг с височина около 250 фута. От 30 съда и повече, стоящи на котва на това място, само три понесоха бурята със стоящи мачти и аз съм уверен, че десетина от тях потънаха. Забравих да спомена достойното за похвала поведение на екипажа на спасителния съд „Ейвън" под командването на капитан Хамънд, втория помощник на този кораб, който безстрашно се впускаше в смъртоносната буря в помощ на загиващите." Сред загиналите е и капитанът от Кралския корпус на сапьорите Инглис.
Продължава в следващия брой
