Джо Байдън е изправен пред решение, с което не се е сблъсквал никой друг новоизбран президент: дали да подкрепи краткосрочна национална карантина, с която най-сетне да бъде овладяна бушуващата пандемия. Това е въпрос, който новоизбраният президент засега би предпочел да избегне. В седмицата, след като победи президента Доналд Тръмп, Байдън посвети повечето си публични изявления на това да насърчава американците да носят маски и да разглеждат коронавируса като заплаха, която няма отношение към политическата идеология. Дебатите обаче са по-оживени сред членовете на консултативния съвет за коронавируса, обявен от Байдън тази седмица. Един от членовете - д-р Майкъл Остерхолм, предложи карантина между четири и шест седмици с финансова помощ за американците, чието препитание бъде засегнато. По-късно той оттегли своето изказване и беше опроверган от други двама членове на съвета, които казаха, че не би трябвало да се обсъжда широкообхватна карантина.
Това е знак за трудностите, с които ще се сблъска Байдън, когато встъпи в длъжност през януари. Той водеше кампания като политик, който има по-отговорно отношение към общественото здраве в Америка, отколкото президента Доналд Тръмп, и говори без заобикалки за предизвикателствата, които очакват страната, предупреждавайки за "мрачна зима" при рязкото увеличение на случаите. Но да се говори за карантини е особено деликатен въпрос. Първо, почти е невъзможно един президент да ги наложи сам, тъй като е необходима двупартийна подкрепа от щатските и местните власти. В по-широк план обаче това е гореща политическа тема, която може да подкопае усилията на Байдън да обедини дълбоко разделената страна. "Това би предизвикало ответна реакция", каза старши научният сътрудник в Центъра за здравна сигурност "Джонс Хопкинс" д-р Амеш Адалджа, който добави, че подобен ход би влошил още повече ситуацията, ако хората не се съобразяват с ограниченията. "Карантините могат да имат последици, които намаляват ценността на подобен подход." При първата си публична изява, откакто загуби изборите, Тръмп отбеляза в петък, че не би подкрепил карантина. Президентът, който още не е признал открито победата на Байдън, вероятно би подсилил това послание към своите верни привърженици, когато напусне поста. Жертвите на пандемията обаче продължават да се увеличават. Коронавирусът е обвиняван за 10,6 милиона потвърдени заразявания и почти четвърт милион смъртни случая в САЩ, а внимателно наблюдаваният модел на Вашингтонския университет прогнозира почти 439 000 починали до 1 март. Смъртните случаи нараснаха средно до около 1000 на ден. Новите дневни заразявания рязко се увеличават, чупейки рекорди. Последният беше отбелязан в петък, когато според данни на университета "Джонс Хопкинс" над 184 000 души са дали положителни проби. Няколко щата започват да връщат някои от ограниченията, наложени най-напред през пролетта. Но лидерите в голяма част от страната подхождат предпазливо, давайки си сметка, че американците вече са уморени от свързаните с вируса нарушения на нормалния живот. Всъщност след коментарите на Остерхолм редица членове на работната група на Байдън открито отрекоха възможността за карантина. Д-р Вивек Мърфи - бивш генерален хирург на САЩ, който е един от съпредседателите на консултативния съвет на Байдън за коронавируса, каза, че групата проучва "редица ограничения, които засилваме или намаляваме" в зависимост от сериозността на вируса в даден район. "Не сме в положение, при което да кажем: затворете цялата страна. Трябва да бъдем по-целенасочени", каза Мърфи в предаването "Добро утро, Америка" по телевизия Ей Би Си. "Ако не направим това, ще стане така, че хората ще се уморят още повече. Училищата няма да бъдат отворени за децата, а икономиката ще бъде по-тежко засегната, затова трябва да следваме науката, но и трябва да бъдем по-точни." Д-р Селийн Граундър, специалист по заразни болести в Медицинския факултет "Гросман" в Нюйоркския университет и също член на работната група, каза по Си Ен Би Си, че "като цяло в групата всъщност има консенсус, че се нуждаем от по-нюансиран подход". "Можем да бъдем много по-целенасочени в географски план. Можем също така да бъдем по-целенасочени от гледна точка на това какво затваряме." По време на кампанията Байдън обеща да направи тестването безплатно и широкодостъпно; да наеме хиляди здравни работници, които да помагат за прилагането на програмите за проследяване на контактите; и да инструктира Центъра за контрол и превенция на болестите да предостави ясни, съдържащи експертна информация насоки към предприятията, училищата и местните власти за повторно отваряне в районите, където те са били затворени. Като подготовка за евентуално рязко увеличаване на случаите той би приготвил ресурсите на министерството на отбраната за предоставяне на възможности за медицински бази, логистична подкрепа и лекари и друг медицински персонал, ако е необходимо. Байдън също така би използвал закона за производство в областта на отбраната, за да засили производството на маски, щитове за лице и други лични предпазни средства, с което да се помогне за облекчаване на недостига в болниците. По време на кампанията обаче самият Байдън подхрани до известна степен объркването по отношение на позицията му за карантините. Първоначално той каза по Ей Би Си, че ще "се вслуша в учените", ако те го посъветват да затвори страната, а после възприе по-нюансирана позиция. "Според мен няма да има нужда да затворя цялата икономика", каза той на проява през септември. Дори да бъде разумно да се наложи национална карантина, социологическите проучвания показват, че желанието на американците за затваряне намалява. По данни на "Галъп" едва 49 процента от американците са казали, че е "много вероятно" да се съобразят със заповед за оставане вкъщи за месец заради силно разпространение на вируса. Една трета са казали, че е много или донякъде вероятно да не се съобразят с подобна заповед. Катлийн Сибелиъс, която беше министър на здравеопазването и социалните служби при управлението на Обама, каза, че би било мъдро засега Байдън да остави възможностите си отворени, особено след като Тръмп критикува карантините. "Това е доста рискована тема" от политическа гледна точка, каза тя. "Мисля, че е мъдро новоизбраният президент да не иска да влиза в дебати с действащия президент за някакъв вид нареждане, което няма власт да приложи."
