Веднъж измъкнали се от смога над София, пред погледа изникват планински върхове със снежни шапки, самотни селца, останали с по няколко жители, се гушат сред красиви долини. А сред тази пасторална картина, сякаш излязла от четката на ренесансов художник, близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман, се намира град Трън. Навярно сте чували за града с най-ниската измерена температура, за ждрелото на река Ерма, за планината Руй. Тези места заслужават не само да бъдат чути, но и видени и най-вече почувствани. Една от най-прочутите легенди за приказно красивото Трънско ждрело е свързана с невъзможната любов. Младеж и девойка се обрекли един на друг, но момичето било много богато, а момчето тънело в бедност. Майчина клетва превърнала двамата влюбени в две скали,

обречени да са близо един до друг

но никога заедно. Столетия наред камъните плачели, а от сълзите на нещастната им любов се родили водите на река Ерма. Според друга легенда самият Архангел Михаил разсякъл скалата със своята секира, за да свърже двама влюбени, които огромната скала разделяла. Трето предание пък разказва за манастира „Св. Петър“, който се намирал на върха на ждрелото. Един монах се замонашил там. На 40-ия ден от поста и молитвата му се явил Архангел Михаил и му казал, че заради неговата служба към Бога ще направи добро на хората и ще разцепи скалата, за да може водата да се оттича по-лесно.

Триградското ждрело е най-величественото от всички в България.

Но не само заради

магията на приказните легенди

но и заради божествената красота на ждрелото, то е най-посещаваният туристически обект в Трънско. Още навремето, когато Алеко Константинов посетил Трънския край, той възкликнал: „Швайцария!“ В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм - старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. По време на османското владичество градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Таран паланка и Трън паланка.

Повечето експонати в музея са дело на бусинския майстор Петър Гигов.

Според преданието, на мястото, където е карстовият извор „Ралча“, се намирал голям трън, върху който всеки, който пиел вода,

оставял конец за здраве

от тук идва и името на града. С водите на този извор местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите. Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на кан Омуртаг. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква боляринът Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 г. ожесточена

съпротива на император Василий II

 

но въпреки това в 1018 г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт. Както във всички краища на българската земя, така и в Трънския край тежки и тъмни са били дългите години под турско робство. В края на XVIII, началото на XIX в. тук се подвизава Кара Фейзи - според някои данни той е от албански произход, според други - потурнак от Брезнишко, отначало назначен от османската власт като управител, а впоследствие се провъзгласил за феодал. Той подлага на жесток терор местното население, разрушава църкви и манастири

 опожарява голяма част от горите в района

 

След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.

Тунелът е прокопан от германците през Втората световна война с идея през него да минава теснолинейка.

След края на неуспешната Руско-турска война от 1828-1829 г. в района на Трън избухва т.нар. Трънска буна. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. Жестоки последствия за Трънско има и Ньойският мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци и Петачинци са буквално разполовени. Дори до днес могат да се видят къщите

 през които минава границата

 

делейки ги на две - разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства. А иначе Трън не може да се оплаче от липса на туристически забележителности. Една от тях е музеят на киселото мляко в село Студен извор. Селото е родното място на д-р Стамен Григоров - откривател на прословутата лактобацилус булгарикус - бактерията „виновник“ за заквасването на млякото. Музеят проследява пътя на българското кисело мляко от пасището до търговската мрежа. В него е изложена и първата научна публикация на д-р Григоров за здравословния продукт, отпечатана в далечната 1905 г. на френски език. Сред посещаваните забележителности в района е и с. Бусинци, прославило се със своята керамика. Някога във всяка селска къща е имало поне по едно грънчарско колело. Местните били изкусни майстори на глината, с която сътворявали красиви и функционални предмети на бита. Именно в такъв бусински керамичен съд в началото на 20 век д-р Стамен Григоров пренася киселото мляко в Женева, за да го подложи на научни изследвания.