32-годишна жена, която живее в Сардиния, изненадващо откри, че в България живее нейна връстничка, която носи рожденото й име, родена е на датата и годината, на която и тя, а биологичната й майка има същите имена като жената, която я е родила. Всъщност Кристина от Сардиния е осиновена. Тя е живяла в България до 7-ата си година, казвала се е Милена и никога не се е връщала към миналото си. Просто защото нейните осиновители никога не са крили истината от нея, а тя разполага с документите, в които е описано всичко около нейното осиновяване. Неотдавна обаче позната на семейството й й подхвърля, че понякога стават грешки и „онези документи“ може да не са нейните. Подозрението така се загнездва в съзнанието на младата жена, че в един момент тя решава да потърси истината. Кристина става член на група във Facebook, в която изоставени и осиновени някога български деца търсят информация за своите биологични родители, разказва „24 часа“. Там тя се свързва с много жени и мъже с нейната съдба, докато един ден

не научава нещо почти невероятно

че в групата има и друго момиче със същите като нейните рождени имена. Презимето и фамилията на Милена Г. Б. са изключително редки, така че е невъзможно да има втори човек със съчетанието от същите имена. Оказва се обаче, че другата Милена носи не само същите имена, а и като „италианската“ Милена е родена на 31.10.1988 г. в Пловдив. И двете Милени, поне по документи, имат една и съща биологична майка – Г. И. Б. от малка община до Пловдив.

Осиновената жена сега е майка на 3-годишен син.

Двете млади жени правят връзка една с друга, а после, през 2020 г., идва моментът и на виртуалната им среща. Първата е осиновена и е продължила живота си след седмата година в Италия – в Парма, а после и в Сардиния. Втората пък никога не е била осиновена и е прекарала живота си по детски домове в България. Двете Милени имат много общи неща, но само по документи. Момичетата се „срещат“, говорят си чрез Google преводача, питат се за миналото си. „Документите, с които разполагат родителите ми, твърдят, че аз съм родена в Пловдив на 31.10.1988 г. с името Милена Г. Б., че биологичната ми майка е Г.И.Б., а баща ми е неизвестен“, разказва италианката Кристиана. Същото обаче важи и за нейния български „аватар“. От разказите си двете момичета разбират, че са били в един и същи дом в Стара Загора до осиновяването на италианската Милена (Кристина). Българската Милена остава там до навършването на седмата си година и е преместена в дом в Пловдив. Никога не е била осиновена. Когато става на 14 години и трябва да си извади лична карта в Пловдив, на искането за документа в полицията отговорили, че лицето Милена Г.Б. „е осиновено в Италия“, разказва Кристиана. Според нея директорката на пловдивския дом вдигнала скандал, твърдейки, че момичето се казва именно така по документи и че рождената й дата е 31.10.1988 г. в Пловдив. Картата в крайна сметка била издадена, но проблемът се повторил и

при навършването на пълнолетие

Под тези имена и рождена дата българската Милена Г.Б. фигурира и в последните избирателни списъци в Пловдив. Двете млади жени се срещат, макар и по различно време, и с жената, която е записана като биологична майка на всяка от тях. Българската Милена прави това като тийнейджърка. С регистрираната като нейна биологична майка Г.И.Б. „се среща“, макар и виртуално, и „италианската“ Милена - Кристиана.   Това става

Кристина, когато е още Милена – на 6 г. в дома в Стара Загора.

миналата година. На видеосрещата присъства не само г-жа Г.И.Б., а и единият от синовете й. По думите на Кристиана още в началото на срещата биологичната „майка“ казала, че Кристиана е твърде светла, за да бъде нейна дъщеря. Г-жа Г.И.Б., както и синовете й, са с маслинен цвят на кожата. Това е първият и единствен разговор между тях. Никога повече Г.И.Б. не изявява желание да контактува отново с италианската си „дъщеря“. „Питам се коя е тогава истинската ми биологична майка? Бих искала да разбера коя съм аз, как съм се казвала и кога всъщност съм родена“, казва Кристиана. Тя не е сигурна дали иска да се срещне с рождената си майка. Единственото, което би желала, е да разбере какъв е произходът й, и се надява, ако истинската й биологична майка прочете тези редове

да се свърже с нея чрез медиите

Българският „Семеен кодекс“ предвижда доста ограничена възможност осиновен да стигне до биологичния си произход. Член 105 позволява на лице, навършило 16 години, или на неговите осиновители да поискат от окръжния съд да разкрие тайната на осиновяването, ако има важни обстоятелства, които налагат това. Кои точно са тези „важни“ причини, не е ясно, защото те могат да бъдат различни според отделните случаи. Това зависи много от преценката на конкретния съдия. Кристиана, осиновена на 6,5-годишна възраст като Милена Г.Б., има пълното право да разбере коя е всъщност, след като в България живее момиче със същите като нейните данни. Какво е довело до този парадокс – грешка с документите при прехвърлянето от един дом в друг или нечия измама? Кристиана твърди, че според нейни „разследвания“ тя много вероятно е била оставена в дома от биологичната си майка само с искане за отглеждане, а не за осиновяване. Години по-късно, когато се върнала за нея, й било казано, че е осиновена в Италия. Доколко тази версия е достоверна, не може да се каже.