Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Неядка… Колкото и различни да са начините, по които българският народ нарича трапезата на Бъдни вечер, празникът е един и винаги събира всички около масата в навечерието на Рождество Христово. Макар че дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват следи от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“
После поставя тънкия край на дръвчето в огъня - там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен, коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи.
В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави,
за да се осветят четирите краища на света
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Прекадяват се и всички помещения в къщата. На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през годината. Бъдната трапеза трябва да е отрупана с варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища на България правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка - на когото се падне, ще бъде щастлив през цялата година. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед
за омилостивяване на злопаметния Коледо
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: „Ела, Боже, да вечеряме.“ Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрелост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Трапезата на Бъдни вечер не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Казват, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
