„Винаги съм гледала на акушерството не просто като на работа, а като на призвание, съдба – казва Валентина. – Обичам си работата не само защото в ръцете ми се е раждал живот. Много е важно да се погрижиш за майката преди и след раждането, да я успокоиш и да й вдъхнеш кураж.“
Стотици бебета са проплакали в ръцете на акушерката Валентина Бърнет от Саутхемптън, Великобритания. Броила ги е до 200, после е спряла. Всякакви вълнуващи и тежки случаи са минали през ръцете й. Тя обаче ще запомни една сутрин в началото на септември 2023-та, когато получава имейл, че е номинирана за „Акушерка на годината“ на Великобритания. И днес все още се вълнува, като си спомня всичко.
Номинира я пациентката Натали Дой, която неочаквано, в 39-ата седмица от бременността си колабира. Откарват я с хеликоптер в университетската болница в Саутхемптън, с кръвоизлив в мозъка – аневризма. Трябва да се оперира незабавно, а медикаментите са опасни за плода.
Изваждат със секцио бебето – живо и здраво момиченце около 3 кг – Грейс, после оперират Натали. Положението й е много тежко, тя е в медикаментозна кома.
Новороденото поема Валентина,
която е на работа в този ден. Тя често го пренася от родилното отделение на университетска болница „Принцеса Анна“ (носеща името на сестрата на крал Чарлз Трети) в неврологичното отделение, където лежи майката.
Валентина често слага невръстната Грейс до главата на спящата й майка, за да вдъхне от аромата й, а бебето от своя страна да й вдъхне живот. Българката става не само като втора майка на новороденото, но и най-близък приятел на мъжа и родителите на Натали. „Бяха страшно паникьосани, трябваше да ги успокоя, че ще се оправи и ще се върне към живота“, казва Валентина.
Когато Натали се събужда, някои моменти й се губят. Отчаяна е и обезверена, а Валентина в много разговори я връща към живота. Разказва й как тя самата е имала тумор в мозъка, и как се е съвзела и продължила напред, в името на децата и семейството.
„Аневризмата на Натали й се появява отникъде, преди това не е имала никакви проблеми. За нея беше голям шок, а операцията й беше доста дълга, не се знаеше как ще се чувства след това. Но повечето ми грижи бяха за мъжа и за родителите й, те бяха много, много уплашени...“
„Понякога трябва да си повече човечен към пациентите,
да не гледаш на случая просто и само като на работа – продължава тя. – Жегна ме ужасът, през който тя минаваше. Нали изпитах нещо подобно. На близките й обясних, че просто трябва да бъдат силни. Успокоявах ги, че тя ще се оправи, че ще продължи живота си. Просто правех това, което правя и с другите си пациенти. Нищо повече. След няколко дена изписах бебето, а няколко месеца след това, отникъде получавам този имейл, че съм номинирана. Срещнах се с Натали и с Грейс. Беше много мило...“
Натали решава да номинира българката за „Акушерка на годината“ на наградите Who cares на вестник The Sun, спонсорирани от английската национална лотария и излъчвани по Канал 4 на британската национална телевизия.
„Направила го е без да ми каже, в знак на благодарност, затова ми дойде като гръм от ясно небе“, споделя Валентина.
Наградите на Националната здравна служба се дават за изключително отношение и проявени грижи, надхвърлящи служебните задължения.
Категориите са за най-добра акушерка, медицинска сестра, за най-добър парамедик, екип, доктор, за благотворителна организация.
„Мисля, че това, което най-силно докосна хората, беше, че съм помогнала на жена, с която сме преживели сходни проблеми. Беше много вълнуващо, когато се събрахме всичките номинирани в една огромна зала и слушахме вълнуващите истории на всеки медик“, споделя Валентина.
В залата са и много знаменитости. На сцената българката е придружена от Натали и посвещава наградата си на всички свои колеги. Изненадата за Валентина е, че наградата й връчва
самият кулинарен гуру Джейми Оливър
„Беше много приятен, много земен и естествен. Баща е на 5 деца и най-голямата му дъщеря учи за медицинска сестра“, казва тя.
Имала е много вълнуващи срещи и с живота, и със смъртта. „Наскоро се родиха две близначета – казва тя. – Едното почина. Представяш ли си тази жена – да се радва за новороденото ли, или да тъгува за починалото дете?... И всяка година да има рожден ден на живото и помен за мъртвото...
За мен пациентът не е просто пациент. Гледам на жената като на моя сестра, майка, дъщеря. Тя е в сложен период, с непознати болки, непознати усещания и ти си този, който трябва да й подаде ръка, да я успокои и да помогне. Ти си там, за да вдъхнеш кураж на тази жена! И да си с нея през цялото време. Ако ти не си този човек, тази професия не е за теб!“
Валентина си спомня един случай от детството. Родена е в Добрич. Когато е на 7 години, пожелава да има брат или сестра. Тогава майка й+ казва, че това няма как да стане. Разказва как при нейното раждане забравят в нея част от плацентата. Следват усложнения, кръвоизлив, при операцията е перфорирана матката. Отстраняват всичко – матка, яйчници, тръби.
„Сега има други начини за справяне с подобна ситуация, но тогава такива са били методите в комунистическа България“, казва Валентина с въздишка.
„Амбицирах се, казах си, че искам да помагам на майките, та никоя повече да не преживее това, което е преживяла моята майка! Никога не пожелах да практикувам нещо друго“, добавя тя.
Завършва паралелка с биология и химия в Природоматематическата гимназия, а после 3-годишен курс в Медицинския университет във Варна. Работи в ДКЦ в Девня, пътува постоянно.
„Хубаво беше, научих много неща, но не ми харесваше начинът, по който персоналът се държеше с пациентите. Това не беше моето, нямаше как там да вирея. Заплащането беше много ниско – 138 лв. на месец. Бях само на 21, живеех на квартира във Варна, парите не стигаха. Уповавах се все още на родителите си за финансова помощ“, разказва тя.
Намира си работа по обява в Англия и на 9 август 2003-та се озовава там, на 25 години, с минимално владеене на английския и със 100 лева, тогава равняващи се на около 30 паунда, в джоба. България още не е в Европейския съюз, а Англия тогава е член.
Валентина получава виза,
даваща й право да работи 2 години на специално място, само там и никъде другаде. Ако напусне, се връща обратно в България.
Работи в старчески дом като медицински асистент – нещо средно между медицинска сестра и санитарка. Къпе, облича и храни възрастните хора. Често я слагат на нощни дежурства, а тя е вечно с речника – учи езика.
Планът й е след двете години да се върне в България, но... среща англичанина Уилям Бърнет и през юни 2005-а той иска ръката й от нейния баща в България. През 2006-а се женят, а през 2007-а им се раждат две близначки – Яна Калина и Мария Луиза. Тогава България влиза в Европейския съюз и процесът по легализирането на документите и дипломата й е малко по-лек, но пак много дълъг.
Тя започва работа в болница „Принцеса Анна“ в Саутхемптън и все още е там, вече 16 години. Била е в родилно отделение, в това за задържане, при жени с усложнена бременност. Спомня си с вълнение посещението на патрона на болницата – принцеса Анна, при тях в Саутхемптън.
„Бях много щастлива, когато си получих регистрацията и досега работя с голямо желание“, казва тя. Преминала е през много курсове – по мениджмънт, с правото да обучава студенти, по различни медицински манипулации. Отделението по неонатология, в което работи в момента, е сред най-добрите в Англия.
През 2018-а минава през голямо изпитание
Има главоболие и усеща напрежение в очите, откриват й голям тумор в мозъка – около 5 см. При операцията не го изваждат целия, защото е близо до важна вена. След 3 месеца се връща обратно на работа. „Тогава децата бяха на 11 години и си казах, че цялото семейство трябва да се върне към нормалния си ритъм на живот“, споделя тя. В началото е много трудно, няма право да кара кола една година. До работата пътува или с колело, или мъжът й я вози...
Тази вдъхновяваща история Валентина разказва на Натали, докато лежи отчаяна в болницата. „Ето, аз оздравях, работя – й казва тя. – Животът продължава, така че само напред и нагоре! Има и трудни моменти по пътя, но трябва да продължиш!“. А Натали, вдъхновена от Валентина, я номинира. Днес двете продължават да си пишат, виждали са се и на кафе.
В Саутхемптън семейството на Валентина живее в голяма къща с двор, с овошки, от които всяка година тя бере пълни щайги с плодове. А градината й много прилича на тези в Родината – с лалетата, чемшира и лавандулата. „Нали съм добруджанско чедо, отраснало на село, в Кочмар и Сърнино“, казва тя.
Прочети още
Танцува и в група за народни танци „Фиданка“ в града.
Близначките през май ще навършат 17 години и са избрали професии, близки до тези на майка им. Мария иска да стане парамедик, а Яна ще учи психология. „Не ги научих на хубав български език, но ги научих на хубавите български традиции.
Те си знаят Коледа, Бъдни вечер, Цветница, Великден, Баба Марта“, казва българката.
