Когато през 1813 г. Дейвид Ливингстън се ражда в Блентайър, Шотландия, нищо не подсказва, че това ще е най-прочутият британски пътешественик на 19 век и последната голяма фигура от епохата на Великите географски открития. Семейството е бедно и религиозно и води скромен начин на живот. Баща му е бил дребен търговец на чай и доходите му едва стигали за издръжката на семейството. На 10 момчето напуска училище и работи по 14 часа на ден във фабрика за памучни платове. С парите не само подпомага семейството, но и спестява, за да учи. Започва с латински сам и нощем, а след година чете в оригинал Вергилий и Хораций. После подхваща ботаника, зоология и геология. Книга на мисионер в Китай го вдъхновява да завърши медицина и сам да отиде в Далечния изток. След 14 г. работа във фабриката, има пари да изучи медицината в Глазгоу и се свързва с Лондонското мисионерско общество. Не заминава за Китай обаче, а среща Робърт Мофат, който обръща погледа му към Африка. Ливингстън пристига там през 1840-а, бързо се сприятелява
с хората от няколко местни племена
научава езика на едно от тях и освен че опитва да ги покръсти, им помага като лекар. През 1855 г. шотландският изследовател на Африка открива голям водопад на река Замбези. Той го кръщава на името на британската кралица Виктория.
Уникалният водопад се намира на около 1000 м надморска височина, между горното и средното течение на река Замбези. Ливингстън е един от първите бели, прекосили Африка в опит за прокарване на търговски пътища през Черния континент. Той пропагандира и идеята за създаване на трайни християнски мисии в централната част на Африка, които да налагат британските интереси. Според него ключът към успеха се крие в плаването по река Замбези. За целта организира голяма експедиция, която продължава от 1858-а до 1864 г., но тя не постига успех, тъй като се оказва, че по реката има твърде много бързеи. Въпреки това Ливингстън продължава пътуванията си и през 1866 г. се озовава в Занзибар и Танганайка
в търсене на изворите на река Нил
Той минава през ред опасности, става свидетел на масово клане на роби и изчезва от света за 6 години. Преживява малария, сънна болест, дизентерия и има ужасни тропически язви на краката. Пристига в Уджиджи, за да разбере, че очакващите го там провизии и лекарства са разграбени.
Но когато е напълно отчаян, се появява британският журналист Хенри Мортън Стенли, изпратен с неограничен бюджет от американски вестник да открие знаменития пътешественик, когото вече мнозина смятат за мъртъв. Стенли носи лекарства и провизии, двамата прекарват месеци в разговори, но Ливингстън
отказва да се върне с него в Англия
а продължава да търси изворите на Нил. Така и никога не ги намира. Една сутрин през 1873-а, на южните брегове на езеро Бангвеули, умира от малария и дизентерия. Двамата му останали африкански помощници го намират коленичил до леглото в поза за молитва и мъртъв. Ливингстьн бил яростен противник на търговията с роби. Той спечелил любовта и уважението на коренното население. Наричали го Големия доктор. През 1873 г. неговите африкански приятели погребали сърцето му на африканска земя. Тялото му балсамирали и носейки го на ръце, за 9 месеца изминали 1600 км, до брега на Индийския океан, за да
бъде върнато с кораб в Англия
Ливингстън е погребан в Уестминстърското абатство. Ливингстън посвещава на Африка голяма част от живота си, и изминава повече от 50 хил. км пеша. Той е първият, който решително встъпва в защита на тъмнокожото население на Африка на такова високо равнище. Африканците обичали и уважавали много Ливингстън, но за съжаление от откритията на великия изследовател се възползвали най-много алчните британски колонизатори от рода на Сесил Роудс, опитващи се да заграбят огромните територии на Африка в полза на Британската империя, от Египет на север, до Южна Африка на другия край на материка...
Любовта на живота му умира от малария
През 40-те години на 19 век пътешественикът Дейвид Ливингстън е срещнал съдбата си – отива като мисионер и лекар в Африка, където първо намира любовта на живота си, а накрая оставя сърцето си. От Куруман, където се установява отначало, Ливингстън прави преходи на север да търси място за своя мисия и попада в Маботса, село, тероризирано от лъвове. Те ядат биволите и овцете на местните, заплашват и хората. Като храбър шотландец и единствен бял с пушка наоколо, Ливингстън повежда мъжете на лов. В храстите вижда лъв, стреля, но само го ранява. Разяреното животно скача върху стрелеца, събаря го, захапва го за лявото рамо и, както Ливингстън описва: „Разтърси глава, както териер си играе с плъх“. Костите му са счупени, плътта разкъсана, но той оцелява и го откарват да се лекува на 200 км на юг, в мисията на семейство Мофат. Там Дейвид среща втората си голяма любов след Африка - дъщерята на Робърт Мофат - Мери. Двамата се женят и вместо на меден месец, тръгват на експедиция в пустинята Калахари. В следващите 18 години Мери ражда 6 деца и подпомага мисионерската дейност на Ливингстън, но е с него и в голяма част от пътешествията му. Когато през 1862-а умира от малария, той е силно съкрушен.
