Поколението Y – така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат.
Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„В динамиката на големия град човек може лесно да се изгуби“, казва Вероника.
Прочети още
Така тя обяснява защо човек, свикнал с шума и суетата на славата в Германия, изведнъж решава да отиде да си живее в село Дебнево, Троянско. „Целият шум и пъстротата на големия град са много изкуствени, и ако човек търси себе си и истинските неща в живота си, тази суета не го привлича – продължава тя. – Дори и докато бях 17 години в Германия, живеех в по-малки населени места и това не ми пречеше да пътувам на концерти навсякъде.“
Суетата влиза в живота на Вероника Тодорова – виртуоз на един от най-трудните инструменти, който наричат „цял оркестър“ – акордеона.
„Шампион по акордеон“ и „една от най-добрите акордеонистки в света“ – така знаят в Германия талантливата и темпераментна българка, която е дирижирала оркестър, участвала е в различни музикални проекти и преподава на деца.
Във възрастта от 14 до 20 години
Вероника печели много конкурси,
сред които първо място и „Майстор на Германия“ през 2005 – 2006-а. През 2014-а, на Световното първенство по акордеон в Норвегия е избрана за „Най-добра акордеонистка в света“.
Вероника не отдава значение на тези титли. Споделя, че винаги за нея са били по-важни хубавите контакти, които е създала с големи
инструменталисти, учители, професори по време на фестивалите и състезанията.
„Родена съм в Плевен, но имах късмета да отрасна в Дебнево, родното село на майка ми – казва тя. – Детството ми мина сред магичната природа на това село, в къпане по вировете на река Видима, с много свобода, много роднини и истински хора – една здрава социална среда.
Още на 6 години тя просвирва на трудния инструмент и с двете си ръце, а родителите, които не са музиканти, силно я подкрепят. Спомня си как в началото на 90-те я карат на уроци в Ловеч, после в Троян, по конкурси в чужбина. „Не им е било лесно, но са инвестирали изключително много време, любов и усилия в музикалния ми път. Така че успеха си дължа на тяхната всеотдайност и на добрите си учители“, казва тя.
Когато е на 16 години, заминава със семейството си за Германия. Живее в градчето Драйкирхен, близо до Лимбург, където продължава обучението си по акордеон. На един конкурс в Италия я забелязва Ренцо Руджери. „Той е една от най-ярките звезди на акордеонната джаз сцена, прекрасен композитор и акордеонист“, казва Вероника.
Руджери пръв въвлича в магията на джаза
момичето от страна, в която акордеонът се свързва едва ли не само с фолклора. Три години Вероника учи в неговата джаз академия в Розето, Италия. Тя е само на 17 години и с възхита открива колко много красива музика има за акордеон, във всички стилове и жанрове, и иска да свири всичко. В Италия тя печели първо място на конкурс в Генуа, като солист на оркестър под палката на Ренцо Руджери.
Той прави много обработки на произведения за нея, с които тя участва на различни конкурси и фестивали във Финландия, Норвегия, Италия. После Вероника решава да се върне в Германия и завършва Akademie fur Tonkunst – музикалната академия „Изкуство на тона“ в Дармщад, с класическа музика, инструментална педагогика, акордеон и пиано. Открива, че й доставя голямо удоволствие да се занимава с деца, и по-късно преподава в две частни училища в Германия.
Тази година от 31 юли до 6 август, за 6-и пореден път село Дебнево, община Троян ще посрещне виртуозни музиканти от България и света на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Създаден е от Вероника Тодорова.
Преди няколко години, при едно пътуване до България тя решава да
организира музикален фестивал,
на който естествена сцена да стане красивата природа на Дебнево и река Видима. Нарича го Jam on the River, или „джем сешън на реката“. Построяват сцената точно до река Видима, на фона на Балкана, а атмосферата е магическа.
На тази магия Вероника посвещава и композицията си Dance on the River („Танц на реката“), която тя изпълнява заедно с цигуларя Веско Ешкенази.
Аранжиментът е на Георги Милтиядов. Двамата с Веско Ешкенази снимат клип към нея, също в магичната атмосфера на Дебнево. Тогава Вероника още не мисли да се връща за постоянно в България, но има голямо желание да концертира в Родината си. В Германия и Европа свири по 160-180 концерта годишно, а в България – нито един.
Такава е идеята й, когато подготвя пилотното издание на фестивала. Кани музиканти не само от България, но и колеги от други страни, с които е работила. „Така една концертна вечер през 2018-а вече се превърна в двудневен Международен фестивал на изкуството и музиката Jam on the River“, смее се тя.
Миналата година са се радвали на над 10 хиляди души публика. Имало е два концерта на Плевенска филхармония, единият с нея и с Веско Ешкенази, другият с Калин Вельов и Нина Николина. Досега е организирала фестивала с помощта на община Троян и на много спонсори, които всяка година сама си намира.
„Естествено, когато реших да се върна в България, имах опасения, че публиката не ме познава“, споделя Вероника. Но тези нейни тревоги бързо се разсейват. На 17 септември миналата година темпераментната акордеонистка вдига на крака зала „България“ в София. Повтаря го няколко пъти. С голям успех е и концертът в зала 1 на НДК.
Една случайна среща се оказва съдбоносна за кариерата й в Родината.
Големият тенор и директор на Плевенската филхармония Любомир Дяковски я кани да участва в турнето „Веско Ешкенази на 50“. „С Веско си допаднахме много като музиканти и като хора и веднага стана ясно, че ще работим заедно“, казва Вероника.
Така се ражда идеята за репертоара им „В света на музиката“,
с който вече трета година са на турне из България, при пълни зали. Свирят Бах, Вивалди, Моцарт, Фреди Меркюри, Майкъл Джексън, Астро Пиацола и нейната композиция Dance on the River. Двамата са солисти на Плевенската филхармония, под палката на младия талантлив композитор и диригент Георги Милтиядов.
Вероника решава окончателно да се завърне в България по време на COVID вълната през 2020 г. „Откакто съм в Дебнево, май работя повече, отколкото в Германия“, смее се тя. В училището „Иван Вазов“ в Дебнево, с над 140-годишна история, където е учила и тя, въвежда иновативно обучение. Всички деца от I до IV клас изучават един музикален инструмент.
Обяснява, че това е експеримент, проведен в началото на 90-те години в Берлин от Ханс-Гюнтер Бастиан, който доказва, че обучението на инструмент повишава изключително коефициента на интелигентност при децата. Самата Вероника преподава на деца от Дебнево и Троян, а местните хора я наричат „нашата будителка“.
„Пандемията със сигурност повлия на решението ми да се върна в България. Принудителното затваряне накара всички ни да спрем за миг. Имах време да помисля, как искам да живея оттук нататък и кои неща са важни за мен. И аз избрах да живея в Дебнево“, споделя Вероника.
„Животът ми тук е дори по-динамичен от този в Германия, на село имам и доста повече задачи“, казва тя. Къщата, в която живее, изисква много работа, но и е щастлива, че е близо до природата. „Никога преди не съм имала градина. Черпя много енергия и вдъхновение и от допира със земята“, споделя Вероника.
Дъщеря й Мила, която носи музикално име, е на 11 години, свири на пиано, занимава се с модерен балет, народни танци и конна езда. „Радвам се, че има възможност да практикува всичко това и в Дебнево. Имаме два прекрасни танцови състава, в които тя участва. Активна е много и в театралната трупа“, разказва с гордост Вероника.
Заради възрожденската й работа в региона, през ноември миналата година кметът на Троян Донка Михайлова й предлага поста заместник-кмет по образование, култура, демографска политика, здравеопазване и социална политика. „Много отговорности са, но работата ме вдъхновява“, казва тя. „За пръв път звезда от такава величина става част от общинската администрация“, гордеят се троянци.
„Оставам да живея в Дебнево, пътувам всеки ден до Троян“, казва Вероника. Вече няма време да преподава на деца, но затова пък непрекъснато провежда различни инициативи с тях. Признава, че като заместник-кмет на Троян животът й обратно в Родината е станал още по-осмислен и пълноценен. Казва го, докато бърза за репетиция с Плевенската филхармония, за поредния концерт „В света на музиката“ в зала „България“.
