На тридесетина километра от столицата се намира село Кладница. Скупчило се от южната страна на Витоша и в самите й склонове, то има всички предимства на планината и същевременно – удобствата на града. Кладничани живеят сред чист въздух и птича песен през пролетта, лятото и есента, а през зимата се наслаждават на тишината и снежната красота на Витоша. Едно от сказанията разказва за дол Еничарски камък, скалата Плачи камък и крепостта Кладница. Кладнишкият болярин, под чието владение били селата Кладница, Мърчаево и Крапец, притежавал доста земи и гори. Той топял желязо на Витоша и го изковавал на Крапецкия самоков. Заради самокова
го нападнали османлиите
Той се оттеглил в най-сигурната си крепост над с. Кладница. Там отрано била подготвена храна и вода, защото планински поток, чрез подземни кюнкове, течал през крепостта, и пак чрез кюнкове се отичал към поляната Ралевица. Цели две години българите в крепостта се бранели срещу еничарите и още дълго щели да се бранят, докато веднъж една жена от село Студена не излязла от крепостта. Еничарите я видели, проследили я и я заловили. Подложили я на мъки, заплашили я, че ще заколят бебето й, и тя им казала от къде взимат вода. Тогава еничарите отбили с голям камък потока още в началото.
И до днес този поток носи името Еничарски камък. Затворените в крепостта останали без вода и се предали.
Посекли ги до един на скалата
срещу Кладнишкия манастир, която от тогава се нарича Плачи камък. Манастирът „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ се намира източно от планинското село Кладница, разположено върху двата бряга на река Танчовица, в западните склонове на Витоша. Светата обител е основана е през ХIII в., а по време на турското робство е разрушенa. Възобновенa е през ХIХ в. от дядо Спас от с. Мърчаево и понастоящем е постоянно действащ манастир.
Сегашният манастир е построен през 1841 г., като преди това е съществувал близо до сегашното място. Легендата разказва, че по време на турското робство в манастира въстаници от близкото село Кладница се укрили от преследвачите си.
След предателство те са заловени
и малко от хората се спасили, а манастирът бил опожарен. Но един смел българин намерил сили да стигне чак до султана, от когото получил разрешение да бъде съграденa обителта наново. Черквата се намира в двора на манастира. Тя е малка, без купол, и е построена през 1841 г. върху стари основи, а вътрешният й притвор - през 1866 г. Изографисана е през 1883 г. Строена е от камък, измазана, има вградени стари камъни с образи и шарки. Запазен е светият престол. През 1890 г. е осветена от епископ Партений. Ктитор е Спас Бурнов от Мърчаево.
Той е заклан вътре в черквата
от софийския паша. Една година след като я построил и осветил, пашата изпратил свои хора, които го убили в черквата. Има стенописи, някои от които са с подпис на зографа Косто Самоковски от 1883 г. Само на иконата „Св. Богородица“ има подпис от 1841 г., когато е построена черквата. В двора на черквата е гробът на ктитора. Най-голямо впечатление ще ви направят дебелите каменни зидове, споени с хоросан, които явно са част от ограден зид, може би крепостен или манастирски. Изследователи допускат, че
в древността тук се е намирал манастирски комплекс
През тридесетте години мястото е заравнено и застроено за нуждите на детска почивна станция. До септември 1944 г. е имало книга, в която е описвана историята на манастира, но скоро след това бива изгорена.
По време на националноосвободителните борби Кладнишкият манастир дава подслон на Дончо войвода и четата му. В обителта намирали убежище Васил Левски и отец Генадий Ихтимански, местен възрожденски деец. В близост се намира чешма, построена в средата на XVII в. от османския пътешественик Евлия Челеби и наречена от него „чешма на щастието“. Местните хора разказват, че щом грешен човек се опита да пие от нея, чучурът й секва.
Успяват да пият вода само праведните
Близо до манастира се намира Кладнишката крепост, построена в периода 5-6 век, за което свидетелстват намерените останки - керамичен материал и хоросан. Тя е една от големите крепости с изключително стратегическо положение, като част от системата планински крепости, защитавали подстъпите към Сердика. Мястото на крепостта е изключително стратегически избрано. От една страна, хълмът, на който се намира, е ограден от три страни с много стръмни склонове и само от север
тесен провлак я свързва с околния терен
От друга страна, крепостта се намира на място с изключително добра зрителна връзка с околните крепости от Голо бърдо, което е било важно при сигнализацията между тях. Добре се вижда и хълмът над с. Владимир в Радомирското поле, където също има значителни останки от крепост. Кладнишката крепост е била доста голяма - заемала е площ от около 10 000 кв. м. Останките са тревясали, но личат стени, високи до 0,70 м.
