Италианските пътнически кораби оставят трайни следи в историята на българската емиграция главно към Северна Америка. Италианците са традиционалисти в производството на параходи за превозване на пътници през океана, но в същото време са и новатори, които следят световните тенденции и сами правят рационализации, за да привличат повече пътници.
Параходът „Вулкания“ е предвиден да бъде пуснат в експлоатация на 30 януари 1926 г. и е завършен на 2 декември 1928 г. Развива скорост от 35 км/ч. Капацитетът му е 1,760 пътници.
„MS Вулкания“ е италиански пътнически кораб, построен от Cantiere Navale Triestino, Монфалконе, Северна Италия, за италианската фирма, Cosulich Line.
„Вулкания“ е вторият от трите почти сестри-кораби, построени за Cosulich Line (другите са Saturnia и Urania). „Вулкания“ се смята за
един от най-успешните пътнически кораби,
строени някога. Той тежи 23,970 бруто тона. Местата за първа класа са 310, за втора – 460, има 310 в места междинна класа и 700 пътници могат да ползват парахода в трета класа.
През 1930 г. „Вулкания“ е оборудвана с нови дизелови двигатели, които повишават скоростта до 21 възела. „Вулкания“ и Saturnia са първите лайнери, които предлагат голям брой кабини със самостоятелни балкони. Те са декорирани в класически консервативен стил, с произведения на изкуството.
Първото пътуване на „Вулкания“ е на 18 декември 1926 г., от Триест до Патра, Неапол и Ню Йорк. През декември 1936 г. е последният рейс – Триест – Ню Йорк за Cosulich Line и през 1937 г. вече пътува за новосформираната Italia Line.
През октомври 1943 г. „Вулкания“ превозва американски войски, а на 29 март 1946 г. е предаден на American Line, предимно за износ и пътува по маршрута Ню Йорк – Неапол – Александрия. По-късно отново е върнат на Italia Line.
Предвидено е „Вулкания“ да бъде бракуван през 1974 г., но параходът потъва преди да достигне последната си дестинация.
Според данни от доклад на един от ръководителите в екипажа на кораба „Ураниум”, той пътува от Ротердам до Ню Йорк, през Халифакс, през далечната 1913 г. По същото време на парахода се намират
двама видни бъдещи емигранти
Стойо Крушкин и Христо Серафимов. Те отпътуват на 23 септември 1913 г., от пристанището в Ротердам към Ню Йорк, където пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта libertyellisfoundation.org.
Параходът „Ураниум" е построен от Wm Denny & Bros през 1891 г. като Avoca. Корабът има 5,183 бруто тона и развива скорост от 14 възела. Настаняването е 80 човека в първа класа и 1,000 – в трета класа.
Той е пуснат на вода на 9 юни 1891 и първото му пътешествие е на 14 септември 1891 г. През 1896 г. е даден на испанската Cia. Trasatlantica, преименуван на „Сан Фернандо“ и се използва за курсове до Централна Америка, като обслужва Куба, най-вече с войски. Връща се в Британска Индия по-късно същата година, когато е върнато и предишното му име. Между 1899 – 1900 г. „Ураниум“ прави четири пътувания за превоз на военни части между Индия и Южна Африка, за Англо-бурската война, а известно време е и кораб-болница.
През 1903 г. е прехвърлен на Steam Nav.Co и през 1907 г. е продаден и преименуван на „Атланта“. Използва се като Royal Yacht за посещение на крал Кристиан в Гренландия.
През 1908 г. си връща оригиналното име Avoca и на 1 април 1908 г. започна първото пътуване от Хамбург – Ротердам – Халифакс – Ню Йорк. През юли 1908 г. се сблъсква със закотвен немски параход. Корабът е отведен в Ротердам, а след това е арестуван за разходите, възникнали в резултат на сблъсъка. Компанията е в несъстоятелност и Avoca е продадена на търг за C.G.Ashdown. Преименуван е на „Ураниум“ и е в лошо общо състояние.
В продължение на години се ползва само за емигрантска търговия. На 3 април 1909 г. са възобновени пътуванията по маршрута от Ротердам през Халифакс до Ню Йорк.
В началото на 1913 г. „Ураниум“ е ремонтиран, заради пожар при опит да помогне на друг бедстващ кораб. През 1916 г. параходът е продаден на Cunard Line, преименуван е на Feltria и започва рейсове отново до Ню Йорк. На 5 май 1917 г. „Ураниум“ е подложен на торпедна атака и е
потопен от немската подводница UC.48
Загиват 45 човека.
Това са два от класическите кораби, които превозват емигранти през Северния Атлантик. „Вулкания“ и „Ураниум“ са параходи-емблеми, които трайно са се настанили в историята на българската емиграция предимно в Северна Америка. Много са българите, които са пребивавали на борда им, в пътя им към Новия свят, с много надежди, очакване за по-добър и достоен живот и с мечтата да успеят да спастрят някой и друг долар, за да подпомогнат семействата си в „Стария край“.
