Леда Милева, която написа едни от най-хубавите детски стихотворения и разкази в рими за деца, си отиде от този свят тихо в ранната сутрин на 5 февруари 2013 година. 5 февруари е и денят, в който голямата българска поетеса се появява на този свят през 1920 година. Този месец отбелязваме 100 години от рождението й и 7 години от смъртта й. Казват, че хората, които умират на датата, на която са родени, са били истински добри и благословени. Че в тях е имало нещо чисто и добро, което са запазили до самия си край. На 5 февруари 2013 г., когато Леда Милева трябва да празнува 93-ия си рожден ден, подаръците и букетите от нейните многобройни приятели и почитатели били вече приготвени, поздравителните картички с пожелания за здраве и хубави дни - написани... Уви. Тя умира в съня си в 8,45 ч. сутринта... А малко преди Коледа раздава автографи на Панаира на книгата в НДК. С усмивка подписва красивите пъстри книжки с нейни стихове на малките си и големи почитатели. Тя е оставила следа във всеки от нас, защото едва ли има дете, чиято първа научена песничка не е била „Зайченцето бяло". „Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри.

 Да им дават сили за борба срещу грозното,

 

за да побеждава красотата“, казва тогава любимката на децата. По това време дъщерята на поета Гео Милев най-вероятно вече със сигурност е знаела, че има сериозен здравословен проблем. Никой обаче около нея не е усетил, че има болки и че страда, а болестта тихо подкопава здравето й и я стопява само за два месеца. Лекарите не спестяват на Леда цялата истина - диагнозата е рак на панкреаса - коварно заболяване, което все още трудно се поддава на лечение. В софийската Военна болница лекарите правят каквото им е по силите да я закрепят здравословно. Но жълтият цвят на лицето й издава на опитните медици, че болестта напредва.

Писателката приема хладнокръвно съдбата и дори се шегува, че никой не знае какво й е писано - в нейния род все пак има много дълголетници. Поп Киран от село Главан, Старозагорско, роднина на Леда по майчино потекло, е живял 150 г. Леля й по баща - Пенка Касабова - стига възраст близо век. Леда предпочита да бъде изписана от клиниката, за да е в дома си сред най-близките, пък колкото дни живот остават там... Те не се оказаха много и

 тя си отиде в мир сред най-обичаните си хора...

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия. През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване. Поколения възрастни и децата им се учеха да четат със стихчетата на Леда Милева. „Работна Мецана“, „Сиводрешко и Бързобежко“, „Зайченцето бяло“, „Цветни приказки“, „Карнавал в гората"... Когато издадените нейни книжки стигат 40, тя спира да ги брои. Но до последния си дъх дъщерята на Гео Милев пише, чете и се интересува от всичко, което се случва в обществения и културен живот на България. Леда Милева сякаш искрено вярваше, че растенията са мислещи, че

 животните имат човешки черти

на характера, че доброто и злото не са присъщи само на хората. За нейното въображение нямаше граници през времето и пространството и в това отношение творчеството й може да бъде съпоставено с най-големите световни автори на детска литература, а тя самата да съперничи на най-големите хуманисти в света. Защото само такъв човек, който не си поставя ограничения в общуването си с децата, като показва уважението си към тях като към равни, е достоен за тяхното уважение.

Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща - видният български поет Гео Милев, е местил семейството си от дом на дом, както повечето тогавашни книжовници у нас. Не е имал постоянна квартира, каквато му е била необходима, и настанил жена си и двете си дъщерички - Леда и Бистра - само в една стая, която им е служила и за спалня, и за гостна, и за кухня, и за кабинет на човека, написал поемата „Септември“. Бъдещата детска писателка помни от най-ранните си години сивите постройки на големия град, каменните улици и

зелените раздрънкани софийски трамваи

 

Когато убиват баща й Гео Милев, е само на 5 години. „Помня деня на неговото изчезване, 15 май 1925-а. С няколко деца играехме във вестибюла на нашия апартамент. Дойде цивилен агент в черни дрехи и попита знаем ли къде живее Гео Милев. Казах, че ми е баща и ще го извикам. Това беше последният ми жив спомен от него. Човекът му каза, че го викат за справка, излязоха и вече не се върна.“ Това е и най-тъжният спомен на Леда. Следват го смъртта на дъщеря й и на съпруга й... „Живяла съм в книжовна среда от самото си рождение - често е споделяла Леда. - Нашият дом беше скромен, но богат на много хубави книги. Дядо ми беше книжар в Стара Загора, където ходех през лятото. И там попадах сред книги. За мене литературата бе част от живота. Първото си стихотворение написах на девет години. Развълнувал ме беше първият сняг и как калната София изведнъж бе станала красива.“ „Идеалът на земното щастие е пълноценният живот,

 осмислен от грижи за децата и семейството

 

от чувството за изпълнен обществен дълг. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.“ Последните думи на една жена и майка, докоснала със словата си хиляди български деца. Такава е и „картината“ на душата й - бяла, чиста и кротка като снега в детските представи. И нека и ние - не само предишните, но и идните поколения, запазим този чист спомен за Леда Милева за идните години като за белия сняг от детството си...