Росен Саръмов
От 300 години Русия търси съкровищата на бунтовния казашки атаман Степан Разин. Според легендите по време на пътешествията си той е зарил не на едно, а поне на 9 различни места плячката си. Само за едно от тях се казва, че стойността му е била 106 милиона царски рубли. Навсякъде става въпрос за сандъци със златни слитъци, монети и скъпоценни камъни. Търсенето на съкровищата на Стенка Разин е нещо като национален иманярски спорт - десетки сайтове публикуват редовно карти, които указват колко часа се пътува с кола от Москва до едно от тези мистериозни места. Преди месец в центъра на руската столица бе открито съкровище, което съдържа 97 златни монети от времето на цар Петър I. Макар Степан Разин да е бил в Москва само за екзекуцията си, всички отново заговориха за "несметните му богатства". Търсят ги всички, но никой не ги е откривал досега. Най-упоритите слухове за имането на атамана са за селцето Шатрашани в Уляновска област. То е на 15 часа път с кола от Москва. Било толкова тежко, че с него може да се купи целият регион.
Легендата казва, че до селото има река, до която може да бъде намерен голям земен вал. Когато минавате по него, се попада в пещера, на чието дъно има десетки пудове злато. Здравомислещите руснаци винаги критикуват тази легенда. Според тях това би било възможно, ако в пещерата атаманът е поставил тежка желязна врата. А ако е направил това, то мнозина от хората му са знаели за мястото. Въпреки това Шатрашани е любимото място за руските иманяри. Пристигат на тълпи и обикалят горите с металотърсачи. Законно и незаконно.
Второто място, което всеки руски иманяр знае, е селцето Труслейка. То също е в Уляновска област и се твърди, че тук той е скрил 106 милиона златни царски рубли. За да се открие съкровището, трябва да се намери "вековен черен дъб" и да се копае точно под него. В селото дори има екскурзовод, който развежда туристите из околните гори да търсят дъба. В близката Чувашия има две места, които претендират да пазят имането на атамана. Едното е до село Стемаси, където се търсят 12 бъчвички със злато, а другото е в Цивилския район. Там се говори за закопано съкровище в ручей, който се влива в река Кошелейка. Историците се смеят на тази теория и предупреждават, че няма нито една писмено доказателство, че Стенка Разин някога е бил в този район.
Мястото, за което винаги се твърди, че влияе психически на алчните иманяри, е в Саратовска област. То е на 12 километра от село Даниловка, където има много странен каньон. Местните го наричат "Стенкина тюрма" или "Дурман". Там има едно тясно дере, където Разин държал пленниците си. И всичките си губели ума в него. Местната вяра, че някъде тук е закопано съкровище, е непоклатима. В началото на ХХ век тукашни селяни почти открили "нещо", но веднага били нападнати от гората от някакви разбойници, избягали от мястото, и така и не разбрали имало ли е злато там, или не е. Туристите казват, че в дерето винаги се чувстват замаяни, а младите момичета дори припадат. След серия инфрачервени снимки учените стигнали до извода, че има научно обяснение за това. Дерето представлява разлом на земната кора и от него излиза газът радон. Точно от него на иманяри и туристи им става лошо.
Между Дон и Волга живеят стотици хиляди казаци по времето на Степан Разин. Това са избягали селяни. Много от тях са забогатели от земя и успешна търговия. Те бягали от другите територии на Русия, където след приемането на закона от 1649 година всички селяни ставали крепостни. Някои от пришълците с подкрепата на старите богати атамани започнали да грабят търговски кервани и кораби по Волга и Дон. Точно такива приема под крилото си Степан Разин. Първо били 800 души, след два месеца станали над 2000. Нападали цели търговски флотилии. Заграбили стоките и съкровищата от кораби, собственост на патриарх Йосафат. Превзели няколко богати персийски града на Каспийско море. Стигнало се дотам шахът Сюлейман да изпрати срещу тях флота от 70 бойни кораба с 3700 войници. Разин разполагал само с 1200 души и около 30 кораба. Персийците вързали с вериги съдовете си един за друг. А Разин атакувал веднага адмиралския и го потопил. След това унищожил цялата персийска флота. Взел в плен синът и дъщерята на адмирал Мехмед хан Астарински. Младата жена била персийска принцеса. Степан я вързал и лично я хвърлил в морето. И по тази история се родила песента "Из-за острова на стрежень" на Дмитрий Садовников.
В стария руски град Царицин, или Волгоград, както е сегашното му име, през 1914 година на стръмния бряг на реката било направено интересно откритие. Земята до църквата "Света Троица" пропаднала и се появил голям тунел. Хората опитали да влязат вътре, но земната маса започнала да се свлича и се отказали. През Втората световна война близо до това място били намерени 4 богато украсени пушки от времето на Разин. Оръжията имали и седеф по дървените си части.
Търсенето на несметните съкровища на атамана започнали веднага след неговата смъртна присъда в Москва през 1671 година. Когато го качили на ешафода и започнали да го посичат, брат му Фрол загубил самообладание и се разкрещял: „Знам словото и делото държавно!" Това била молба за прошка. Степан го чул и успял да изхрипти: „Млъкни, куче!" Това били последните му думи. Легендите за съкровищата идват от това, че Фрол обещал на царските хора да им покаже къде са зарити. И започнал да ги влачи от едно място на друго. Никъде не открили нищо. Фрол твърдял, че златото е открито или от казаците, или духовете пазители на брат му го пазят. Невероятно, но факт - номерът му минавал цели 5 години. Накрая на царските хора им омръзнали тези безкрайни изморителни обиколки из районите на средна Волга и Дон, върнали го в Москва и го екзекутирали на Болотная площад.
