Запрян Дойчев е от 20 години треньор по класическа и свободна борба в едноименната столица на Мексико. Бившият национален състезател е женен за треньорката по спортна гимнастика Калина Димитрова, имат двама синове - Деян и Петър. Непосредствено след падането на режима през 1989 година по покана на мексиканския олимпийски комитет Калина и една от най-добрите гимнастички в България по това време - Анита Генова, заминават за Мексико. Работата й прави впечатление на спортните деятели там, които й предлагат да остане да работи в Мексико. Нашенката се съгласява само при едно условие - да дойде и семейството й. Спортистите по света са сродни души и това помага за добрата климатизация.
Запрян пристига с туристическа виза и седем месеца стои без работа, когато го вземат за треньор по борба в националния автономен университет. Системата в Мексико е подобна на тази в САЩ и той започва да тренира ученици и студенти, като от тях избира най-добрите да се състезават на националните първенства. През годините той доказва, че е два пъти по-добър треньор от местните. И въпреки това на големи първенства неговите национални състезатели отиват с мексикански треньори. В първите години работи като хоноруван преподавател, впоследствие му дават заплата. Но я намляват периодично. Въпреки това той е щастлив, че може да дава най-доброто от себе си, като предава своя опит на тепиха. До този момент неговите борци завоюват общо 1560 златни, 979 сребърни и 672 бронзови медала. През 2000 година става първият чужденец, спечелил отличието ,,Пума", което се дава на треньора, успял да прослави университета на националната и международната сцена. Прецедент е, че по това време той все още няма мексиканско гражданство. През 2004-та отново е награден за втори път с това отличие. Най-успешните му състезатели са печелили десетки пъти шампионата на Мексико, като един от тях се сътезава в кеча. След години упорит труд Запрян Дойчев се налага в държава със 120 милиона население. И когато всичко му върви по вода, Запрян е блъснат от кола, караща с 95километра в час. Обезобразен е от удара, лекарите се чудят как все още е жив. Благодарение на подкрепата на семейството и спортната си воля Запрян се изправя на крака. Тогава идва нов удар, оказва се, че застраховката не може да покрие сметката в болницата в размер на 250 хиляди долара. Тогава ректорското ръководство на университета му подава ръка и поема разходите по лечението и възстановяването му. Освен финансовите средства за своя треньор се грижат и неговите стотици ученици, които не спират да го посещават през целия му близо годишен престой в болницата и да му дават кураж. Това не е всичко - през миналата година на 8 декември Запрян е поканен на тържество в негова чест. Там научава, че многофункционалната спортна зала в университета, развиваща 13 вида спорт, е кръстена на негово име - ,,Запрян Петров Дойчев". Идеята за това е на учениците. Те го наричат накратко ,,Папа" или ,,Татко".
