Уил Уайсърт от Асошиейтед прес, превод: БТА

Президентът Джо Байдън се сблъсква с политическия риск, който върви с големите амбиции. При едно от първите си действия като държавен глава миналата седмица той предложи широкообхватна реформа на имиграционната система, която ще осигури път към американско гражданство на приблизително 11 милиона души, които пребивават в САЩ незаконно. Мерките предвиждат също отмяна на някои знакови твърдолинейни политически решения на президента Доналд Тръмп, в това число предприетият при неговото управление опит да бъде прекратен съществуващият защитен от закона статут на много американци, дошли в страната като деца, а също и репресивните мерки срещу правилата за придобиване на право на убежище. Тъкмо за такъв вид политика копнеят отдавна много активисти в САЩ от латиноамерикански произход, особено след твърдия подход през ерата на Тръмп. Но тя трябва да се съревновава с другите знакови законодателни инициативи на Байдън, включително плана на стойност 1,9 трилиона долара за борба с коронавируса, инфраструктурния пакет за поощряване на зелената енергия и въвеждането на "публична опция" за разширяване обхвата на здравното застраховане. В най-добрия случай приемането на такъв обширен комплекс от законодателни мерки ще бъде трудно. Но при толкова минимална разлика в съотношението на силите в Конгреса, това може да се окаже и невъзможно. Поради тази причина хората в САЩ от латиноамерикански произход, най-бързо растящата електорална група в страната, се опасяват, че Байдън и лидерите в Конгреса може да сключат такива споразумения, които да отслабят прекалено много крайния продукт или изобщо да не приемат нищо. "Не може всичко да се изчерпи само с това в Конгреса да бъде внесен някакъв визионерски законопроект, законопроект послание, с който после да не се случи нищо", каза Мариелена Инкапие, ръководител на Националния център по имиграционно право, който представлява имигрантите с ниски доходи. "Има очакване те да изпълнят обещанията си; Байдън освен това сега има мандат да води проимигрантска политика, без да се обяснява на никого, и е длъжен да го направи, същото важи и за демократите."

Ако хората от латиноамерикански произход се почувстват измамени,

политическите последици от това за демократите може да бъдат дългосрочни. На миналогодишните избори имаше няколко сигнала, че въпреки усилията на демократите да изградят мултирасова коалиция, може би има риск за подкрепата на латино избирателите. Още отпреди някои активисти на тази общност гледаха скептично на връзките на Байдън с бившия президент Барак Обама, който беше наричан "върховния главнодепортиращ" заради рекордния брой имигранти отпратени от страната при управлението му. На миналогодишните първични избори Бърни Сандърс от Върмонт победи Байдън в Невада и Калифорния, което послужи като ранен барометър за нагласите сред избирателите от латиноамерикански произход. В надпреварата срещу Тръмп новият президент на САЩ събра 63 процента от гласовете в тази електорална група, а Тръмп - 35 на сто, показва "АП Вот Каст", социологическо проучване сред над 110 000 избиратели в цялата страна. Но в някои колебаещи се щати като Невада Тръмп скъсява тази разлика и освен това той получава подкрепа от мъжете от латиноамерикански произход, 39 процента от които са гласували за него, при 33 на сто сред жените от тази група. Байдън стана първият кандидат за президент от демократите от 1996 г., победил в Аризона, което донякъде се дължеше и на силната подкрепа на мексиканоамериканските организации, противопоставящи се на водената от десетилетия от Републиканската партия строга политика по въпроса за имиграцията. Но той загуби във Флорида заради по-слабо представяне в щатския окръг с най-голямото испаноезично население, Маями-Дейд, където антисоциалистическото послание на кампанията на Тръмп намери по-голям отзвук сред избирателите от кубински и венецуелски произход.

Прочети още

Байдън не спечели и в Тексас, въпреки че вицепрезидентът Камала Харис отдели ценно предизборно време в самия край на кампанията специално на този щат. В крайна сметка те загубиха в някои слабо населени, но за сметка на това силно мексиканоамерикански окръзи по границата с Мексико, където един от основните работодатели са правоохранителните органи, а политиката на Републиканската партия на нулева толерантност към имиграцията среща значителен отглас. За демократите от Камарата на представителите също имаше предупредителни знаци, защото те загубиха четири места от Калифорния и две в Южна Флорида, а в Тексас не взеха нито едно. С оглед на отразения от националното преброяване на населението в САЩ значителен демографски прираст на испаноезичното население, още преди междинните избори догодина във Флорида и Тексас може да бъдат обособени нови избирателни райони, което прави за демократите още по-неотложно да се справят с този проблем. Тази неотложност не е убягнала на Байдън. Месеци наред той е уверявал в лични срещи защитниците на имиграцията, че въпросът за реформите в тази сфера ще бъде най-отгоре в списъка с приоритетите му. Като вицепрезидент той беше свидетел как правителството на Обама използваше по-големите по онова време мнозинства на демократите в Конгреса, за да ускори приемането на законопроект с финансови стимули срещу последиците от финансовата криза и знаковия за него закон за здравеопазването, но не и на имиграционната реформа. "За нас значи толкова много това, че новият президент предложи визионерска имиграционна реформа не във втория, не в третия, а още в първия си ден на поста. Не година по-късно", каза сенаторът демократ Боб Менендес от Ню Джърси, един от водещите поддръжници на пакета от законодателни мерки на Байдън в камарата си. Менендес през 2013 г. беше един от авторите на двупартиен план за имиграцията, внесен от така наречената група сенатори "Бандата на осмината", който обаче впоследствие не мина. След това Обама прибегна до правомощията си в изпълнителната власт и предложи узаконяване на статута на милиони млади имигранти. Президентът Джордж Буш-младши също предложи пакет от имиграционни реформи, чиято цел беше да увеличи подкрепата за републиканците сред латино избирателите в навечерието на изборите през 2008 г., но и той в крайна сметка не мина в Конгреса. Менендес призна, че за да стигне изобщо най-новият законопроект за имиграцията до пленарна зала, ще са нужни гласовете на поне десет сенатори от републиканците, тъй като изискуемият праг за разглеждането му е 60 гласа. В тази връзка демократът заяви, че "не си прави никакви илюзии", че ще бъде лесно. Бившият конгресмен от Камарата на представителите Карлос Курбело, умерен републиканец, заяви, че Байдън може и да срещне някаква подкрепа сред Републиканската партия, но накрая ще трябва да направи сериозни отстъпки. "Много републиканци се безпокоят за първичните избори", каза Курбело. Той допълни, че заради подкрепата на Тръмп и привържениците му за репресивните мерки срещу имиграцията въпросът "съдържа политически риск за републиканците". Курбело обаче изрази и мнение, че

самите демократи може да отблъснат твърдото си ядро избиратели,

ако започнат да създават впечатлението, че приоритизират нуждите на незаконно пребиваващите в САЩ за сметка на тези на изпитващите сериозни трудности в момента американски граждани; по този начин "те ще създадат и впечатление сред колебаещите се и независимите избиратели, че прекаляват". Не може да се каже, че сред демократите винаги е имало всеобщ консенсус в подкрепа на имиграционна реформа, защото според някои от тях това може да доведе до наплив на евтина работна ръка, който да е в ущърб на американските работници. Затова и някои сенатори от демократите на времето обединиха сили с републиканците и заедно потопиха законопроекта на Буш. Самите избиратели от латиноамерикански произход обаче все още не са забравили някои минали провали по този въпрос, за които те в по-голяма степен винят демократите, отколкото републиканците. Чък Роча, ръководител на политическия комитет за действие "Нуестро", който похарчи 4 милиона долара за предизборна реклама на Байдън в Аризона, заяви, че макар и испаноезичните избиратели традиционно да подкрепят демократите, той е забелязал тенденция през изминалото десетилетие все повече от тях да се регистрират като независими или безпартийни избиратели. Тези избиратели все още могат да бъдат върнати, каза той, но само ако хората от латиноамерикански произход видят истинска промяна по важни въпроси като имиграцията, "дори и тя да е постепенна". "Те трябва да свършат нещо, ако искат да спрат загубата на латиноамерикански избиратели и да обърнат тенденцията", каза Роча, който отговаряше за агитацията сред тази електорална група на предизборната кампания за президент на Сандърс. "Трябва да направят всичко по силите си да върнат тези избиратели."