„Човекът е човек, когато е на път“ е казал някога поетът Пеньо Пенев. Непознати места, изненадващи красоти, разкази за отминали времена и спиращи дъха легенди... Наистина и в това да си на път, може да се намери не малко поезия.
Древни символи, загадъчни стенописи, магически олтар – това са само част от тайните, преданията и легендите, разказвани за земенския манастир „Свети Йоан Богослов”, които могат да ви накарат да потеглите в посока град Земен. За да се потопите в едно уникално място, заредено с много енергия.
Река Струма е сътворила невероятно красивия Земенски пролом, като се е врязала дълбоко между планините Конявска и Земенска. Дължината му е 22 км. Той започва от град Земен с висок скалист отвор и завършва при село Ръждавица. На много места там се извисяват непристъпни варовикови скали. Където река Шегава се влива в Струма, скалистите откоси от двете страни на пролома достигат 300-400 м. Тези каменни “стени” с нюанси на охра изглеждат величествени на фона на околния пейзаж.
В Земенския пролом попадаме и на карстови извори. Най-големият е Хайдушкият. Легендата разказва, че в местността се укривали ранени четници. Една нощ жаждата им станала по-непоносима от болката и тогава от скалите внезапно
бликнала свежа и целебна вода
която напоила пресъхналите им устни и излекувала лютите рани. Така те събрали сили, за да продължат пътя си. От извора водата блика и до ден днешен.
Според друга легенда пък, турски ага тръгнал да дири ранените хайдути из местността. Още щом стигнал при първия извор, водата внезапно пресъхнала, а когато отминал, тя пак бликнала сякаш в очакване на четниците. Агата се завърнал в селото безславен и трябвало да понесе присмеха на друговерците. От тогава местните жители наричат карстовия извор Агапие.
Земенският пролом е миниатюрно копие на Искърския, но за разлика от него, тук атмосферата е много по-подходяща за уединение. Мястото е чуждо на потоците туристи, гъбари, билкари и ловци. Безлюдните пътечки, китните полянки, малките борови горички са само част от очарованието на района. А ако случайно не ви допаднат, за кратко време може да се озовете на прага на уникалния за това много зелено място от Родината Земенски манастир.
Фактът, че в последните години много хора посещават храма в китния планински градец Земен, говори, че вярата в доброто живее дълбоко в нас, че надеждата за щастие и избавление от болките и болестите ни води към такива места, за да се помолим и докоснем до необяснимото и
чудото на изцелението
Земенският манастир е едно от най-приятните места за еднодневна разходка около София, което може да посетите – само на 70 км от столицата. Затова пък манастирът преплита в себе си прекрасна природа и многовековна история, в която лично ще се убедите.
Смята се, че българите не са знаели какво нещо е Земенският манастир и по-точно запазената манастирска църква. Тя няма нищо общо с останалите православни храмове в България и е уникална за нашите земи. Това е единственият кръстно-куполен храм у нас с кубична форма – 9 на 9 на 9 метра. При преминаване от вратата към олтара, се образува вписан кръст в квадрат. Голям интерес предизвиква куполът на църквата, който също е вписан в квадрат.
Според някои историци, кубичната форма на църквата е дело на богомилите, които
тук са пазили знака на българина
звездата със седем лъча, единственият символ, който е в състояние да обедини всички религии по света. Според друга легенда през Земенския манастир са минали кръстоносците, които са търсели храма на Соломон.
През 2004-та Земенският манастир е обявен за национален музей и днес е отворен за посетители. Ако имате късмет обаче и отворят вратите на тази уникална за българските земи църква, за да я разгледате, ще забележите, че очите на иконите сякаш са избодени. Тук легендите са две: едната е, че за да избегнат проклятие, хората, извършващи набези в манастира, издраскват очите на светците, за да не ги виждат. Втората гласи, че малко прашец от окото на изображение на светец ще оздрави болните...
Стенописите на манастирската църква, посветена на ученика на Иисус Йоан Богослов, са изографисани през 11-ти и 14-ти век. Те са в архаичен стил и изобразяват библейски сюжети, както и портрет на местно феодално семейство - на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век.
Емблематична за земенската света обител е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните и не е описвана в Библията. Изобразява
жена, ковяща гвоздеите
Легендата гласи, че ковачът, на комуто е било поверено изковаването, е отказал, защото ръката му е била наранена, и неговата съпруга поема задачата.
Цветните стенописи са изключително добре съхранени до днес, въпреки че най-старият датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.
Всичко в храма „Свети Йоан Богослов“ е автентично – камъните по пода и стените, стенописите и най-вече камъкът по средата на църквата, който според мнозина сбъдва желания. Според преданията, ако човек постави лявата си ръка върху него и си пожелае от все сърце нещо, то непременно ще се сбъдне.
Навремето неназован кардинал от Ватикана предрекъл, че храмът край Земен ще спаси света. Може би заради това някаква „сила свише” го пази вече 10 века от разрушаване, оцелял е дори през смутните времена византийско и турско иго.
