Няма по-сигурна индикация, че в България предстоят сериозни промени, от случващото се в „Нефтохим“. Единствената работеща рафинерия в Родината винаги е била катализатор на политическите и обществените размествания – и при комунизма, когато директорът на завода е бил винаги най-преданият на партията; и в първите години на демокрацията, когато тя бе средство за обогатяване на различните лобита във властта… Но и след „руския“ й период, когато всичко бе с точно обратен знак. Не политиците командваха рафинерията, а тя управляваше тях - всяка обществено известна личност, която бе загубила доверието на „ЛУКойл“ и нейния български ментор Валентин Златев, изпадаше тутакси в немилост. Справка: Трайчо Трайков и журналистът Георги Коритаров. Затова разместванията в самия „ЛУКойл Нефтохим“, които произтекоха миналата седмица, са нещо много повече от обикновена промяна в управлението. Човекът, който десетилетия наред

олицетворяваше здравата руска ръка в България – Валентин Златев

бе свален от поста си. Той вече няма да управлява „ЛУКойл България" - най-големия търговец на горива в страната с оборот над 3 млрд. лв. Официалното прессъобщение от „ЛУКойл“ бе издържано в стилистиката на социалистическите кадрови рокади, когато някой изпадаше в немилост: назначава се на друга отговорна работа. В случая Златев получава поста шеф на някакъв контролен съвет, което обаче звучи като измислена набързо и напълно периферна длъжност. При по-сериозен прочит, изглежда, че са го сбутали в девета глуха, преди изцяло да се отърват от него. Но защо човекът, който въртеше целия политически и обществен пейзаж в България на малкия си пръст, е изпаднал в немилост? За да се отговори на този въпрос, трябва да се проследи историята му от края на 90-те години до днес.

Историята на един несменяем кукловод

Златев е син на именития комунист и несменяем с десетилетия кмет на Правец Васил Златев, верен другар и съратник на Тодор Живков. По партийна линия синът Валентин е пратен да учи в Съветския съюз, където преживява и рухването на комунизма, и разпада на голямата държава. Той решава да остане като имигрант в Русия и да не се връща в Родината. Там прави кариера в нефтения бизнес. Идването на проруското правителство на Жан Виденов го заварва като началник на отдел в държавната компания „Роснефт“. За да се противопостави на лобито на Андрей Луканов, което проявява вълчи апетит към „Нефтохим“ и се опитва да го окупира с фирми и на входа, и на изхода, Виденов решава да създаде българо-руско дружество, което да измести конкуренцията. Така се ражда „Росбулнефт“. Съвсем естествено, по партийна линия, е решено от руска страна да го представлява Валентин Златев.

Когато правителството на Иван Костов през 1999 г. започва процедурата по приватизация на „Нефтохим“, „Росбулнефт“ е с едни гърди пред конкуренцията. Неговите офиси са вътре - в самата българска рафинерия, и имат данни за всичко, случващо се там. „Роснефт“ не подава документи за участие в търга, но Валентин Златев е и ухото, и окото на всеки руски кандидат. Затова не е учудващо, че приватизационната процедура е спечелена от руската компания „ЛУКойл“. А веднага след това, пак така естествено, те поставят начело на „Нефтохим“ довереника си Златев. Това, че той е работил за друга руска компания, че е оглавявал нейно смесено дружество, са някакви подробности. След фанфарите, почерпките и радостните слова на Костов и новите собственици, след прегръдките и дежурните усмивки, на финалната пресконференция на „ЛУКойл“ става ясно, че освен тях и държавата, която си запазва т. нар. Златна акция, с която да следи какво се случва в това структуроопределящо предприятие, и освен онези наивни българи, които са си вложили боновите книжки от масовата приватизация в „Нефтохим“ и които се водят в отделна квота, отникъде са се появили и някакви „дребни акционери“. Руснаците обясняват, че техните интереси ще се представляват от Вилхелм Краус, който бе не просто транспортен министър на Костов, а негова дясна ръка, негов много близък другар, нещо като това, което доскоро бе Цветан Цветанов за Бойко Борисов. Журналистите питат уж на шега -

тогава все още руснаците даваха пресконференции

и все още позволяваха на тях да влизат свободно журналисти и уж на шега да питат разни работи - че какви са пък тези току-що изскочили дребни акционери, дето ще са представлявани от Вилхелм Краус, да не би да се казват Иван, по фамилия Костов? И пак така - уж на шега - руснаците се смеят на въпроса и нищо не отговарят. Две години по-късно става ясно, че Вилхелм Краус вече няма да е представител на никого, понеже от „ЛУКойл“ изкупили акциите на „дребните акционери“, но обяснения каква сума са получили тези „акционери“ не са дадени. Затова пък министрите на Костов стават кротки и послушни пажове на „ЛУКойл“. На думи те се борят срещу руските опити за намеса в България. На дела обслужват всячески руската компания и нейния представител в България. За няма и година Валентин Златев се превръща в по-успешния руски посланик в страната. Той прокарва на най-високо политическо ниво всяка прищявка на руснаците. Това става норма и при следващите правителства. Те се държат спрямо „ЛУКойл“ така, сякаш

руската компания е едър акционер в българската власт

А медиите изцяло заемат характерна поза спрямо Златев и неговите интереси, изразяваща се в раболепие и послушание. Всичко онова, което Златев е научил в Съветския съюз, прилага на практика в България. Той, цялата му фамилия и всичкият бизнес, за който отговаря, са издигнати в култ, с което трябва да се съобразяват и медии, и политици. А този бизнес постоянно расте. Златев не се задоволява да е просто руски представител в страната, а мисли далеч отвъд това. Окопитил се в ролята си на главатар на България, той успява да омае и някои американци. И то до такава степен, че „Пепси“ му гласува доверие да му връчи всички права да го представлява на Балканите. Основана е фирма „Агрима“, която става основен представител на американската напитка. А за неин шеф Златев курдисва 80-годишния си баща - комуниста Васил. На всички работници в „Нефтохим“ е заповядано да пият само „Пепси“, единствено тази напитка се продава и по бензиностанциите на „ЛУКойл“ в България. Но това не помага особено. Продажбите спадат катастрофално, големите вериги спират да я предлагат. Дори „Бъргър кинг“, които в цял свят работят само с „Пепси“, в България предпочитат „Кока-Кола“. Американците са вбесени и изискват смяна на представителя си в България. Златев разиграва продажбата на „Агрима“. Новите собственици обаче нито променят името на фирмата, нито адреса й - софийския офис на Златев. Междувременно започват дълги години на най-странното съществуване на рафинерия в света. Всеки февруари, включително и този от 2019 г., в годишния си финансов отчет

„ЛУКойл Нефтохим“ обявява, че е на огромна загуба,

поради което няма да плаща данък печалба на България. Друга рафинерия в света, която да работи две десетилетия на загуба и да не е била обявена във фалит, просто не съществува. Но пък всеки политик или журналист, който дори гъкне срещу това положение, получава силен шут отзад. Същото се случва и на онзи, който си позволи да изкаже критични бележки за Валентин Златев. Мнозина са го правили с половин уста и са съжалявали за това. Двама обаче са били по-смели и са платили доста скъпо. Министърът на икономиката в първия кабинет на Борисов - Трайчо Трайков, изразява недоумение от обявяваната ежегодно загуба на иначе печелившия „Нефтохим“. „ЛУКойл България“ изригва: Може ли министърът да смята. Месец по-късно Трайков е изритан от властта. Журналистът Георги Коритаров прави специално предаване за Правец, в което разказва как Златев е заграбил езерото на градчето, превърнал го е в частна собственост към новопостроения си хотел „Правец ризорт“, но пък е сключил с общината с пари на данъкоплатците да го почиства. На секундата е свален от ефир, а предаването му - спряно. Впрочем

правителствата на Бойко Борисов са особено раболепни пред Златев

а премиерът всяка събота гостува на руския възпитаник в различните му хотели с преспиване. Именно това раболепие спасява самия Златев няколко пъти, когато е хванат в крачка от руснаците. Те засичат странни курсове на цистерни с бензин от „Нефтохим“, които не са вписани в никакви ведомости. Съмненията са, че горивото, изведено нелегално от рафинерията, се продава контрабандно из страната или в чужбина, а парите потъват в нечий личен джоб. Това съвпада с времето, когато Златев започва ударно да строи хотели из цяла България, най-луксозният от които е, разбира се, в родния му Правец. Официално той вписва всичките като собственост на баща му, но за никого не е тайна, че вече 90-годишният бай Васил няма откъде да притежава нито подобни мениджърски умения, нито финанси за подобни мащабни градежи. Руснаците „наказват“ Златев, като го изместват от „Нефтохим“ и го правят шеф само на бензиностанциите на „ЛУКойл“, което обаче не го отстранява от паричните потоци. На новата си длъжност Златев се чувства дори с още по-развързани ръце да действа. В сайта „Биволъ“ се появяват разследвания как фирми, свързани със Златев, прибират с помощта на премиера Борисов и министрите му милиони от европейските средства, отпускани на България. Пак там е описано, че фирми на Златев изкупуват от кметове на ГЕРБ земя на безценица в страната, която после препродават скъпо и прескъпо на „ЛУКойл“ за бензиностанции. Разликата, която остава в джоба на руския възпитаник, е в порядъка на 600 000 до 1 милион лева за сделка. Според разследването на „Биволъ“

„ЛУКойл“ е ощетена с 45 млн. лв.

от неизгодни сделки със земя за бензиностанции, сключени с фирми, свързани с „Джи Пи Груп“. Златев отрича връзка с компанията, макар че тя строи хотелите, които се водят на баща му. Но и тази информация не поклаща неофициалния руски посланик в България. Златев губи разположението на руските си господари чак тогава, когато същото се случва на Борисов пред Америка. Американското радио „Свободна Европа“ публикува серия разследвания за големи имотни измами с министри на Борисов. Членовете на кабинета окапват един след друг. Правителството се клати и е много вероятно да падне след изборите за европарламент през май. Много от проектите на руснаците започват да се бавят, на други изцяло е отказана зелена светлина. Сред тях са и няколко проектосделки, договорени на най-високо ниво и от президента Румен Радев, и от премиера Бойко Борисов при почти едновременното им посещение в Москва. В „ЛУКойл“ губят търпение и след няколко нервни месеца, в които им става ясно, че Златев вече не е в състояние да прокарва интересите им по върховете на властта, той е свален. Но за разлика от много други българи, изпаднали в немилост, той си отива като милионер и горд собственик на цяла хотелска верига.