Когато футболистите застанат пред микрофоните и камерите на журналистите, за да подпишат договора си, те се разписват на празни „хвърчащи“ листове, понякога и на маймуница, но зад тези бели страници стоят стотици имейли, десетки телефонни обаждания и преговори на живо.
Понякога медиите опростяват тези процеси и съобщават, че еди-кой си играч е преминал в еди-кой си отбор срещу сумата например от 10 милиона евро и ще подпише петгодишен договор, според който ще получава по три милиона на година. Но всъщност всичко е много по-сложно и включва редица сметки и клаузи.
Наскоро спортният адвокат Даниел Гий издаде книгата „Done Deal“, в която предговорът е написан от Джанлука Виали. В книгата си Гий разкрива тайните зад трансферите, заплатите и сделките, които клубовете правят помежду си и с играчите.
Футболистите почти винаги се купуват на по няколко транша и почти никога цената им не е фиксирана.
Във Висшата лига например схемата работи така –
50% от трансферната сума
се превежда веднага, а след това се доплащат останалите 50 в рамките на година – на равни части от по 25% на всеки шест месеца. Когато „Ливърпул“ продаде Филипе Коутиньо на „Барселона“, получи веднага едва 20,5 милиона паунда и никой не знаеше точно колко ще струва бразилецът. Според различни клаузи, които са конфиденциални, цената на Коутиньо можеше да скочи до 146 млн. паунда, но засега „Ливърпул“ е получил около 120 млн. паунда.
Защо се получава така?
Има множество фактори, които влияят на цената на един футболист. Ето няколко примера: - мястото, на което завършват отборите (както продаващият, така и купуващият) в крайното класиране; - постижения на новия отбор: титли, промоция, изпадане, оставане; - постижения на играча в новия отбор: брой вкарани голове и асистенции, колко мача е изиграл за клуба и националния отбор, лични награди (като спечелване на „Златната топка“ например); За третата клауза е ясно, но първите две са много интересни. Например трансферът на Наби Кейта от „РБ Лайпциг“ в „Ливърпул“ се оскъпи от 48 млн. паунда на 52,7 млн. заради клауза дали германският тим ще завърши в топ 7 в Бундеслигата или по-надолу. В крайна сметка „Лайпциг“ приключи сезона шести в класирането.
Бонуси, които играчите получават
С бонусите на футболистите също невинаги е лесно за разбиране. Например има една клауза, наречена „лоялен бонус“, която играчите получават, ако останат в клуба за по-дълго. В случая с Коутиньо той трябваше да получи 13 милиона евро за трите си години в „Ливърпул“. Накрая беше готов дори да се откаже от бонуса, само и само да бъде продаден в „Барса“ през януари 2018 г. Този бонус обаче също не се получава наведнъж. Части от него, например 25%, се получават след края на всеки пълен сезон и се изплащат чак през септември – когато трансферният прозорец вече е затворил. В „Уест Хем“ обаче се почувстваха измамени, когато през септември 2017-а Димитри Пайет получи част от този бонус, но след това пожела да напусне и го направи през зимата. А понякога ситуацията става още по-налудничава. Клубът иска да се отърве от даден футболист, но той не желае да напуска или не може да му се намери купувач. В резултат на това той продължава да получава пари по клаузата „лоялност“.
Все по-рядко плащат фиксирана заплата
Може и да ви звучи налудничаво, но заплатите във футбола вървят надолу. Поне фиксираните. Но в договорите на всеки играч вече има залегнали десетки клаузи, с които той да си докарва допълнително отгоре. Например – да кажем, че за играч се знае, че получава по 50 000 на седмица. Те обаче най-често са разделени така – 35 000 фиксирана заплата и 15 000, ако започне като титуляр и изкара повече от час на терена. Възможно е да са му обещани още 15 000 при победа и още 3000 при различни индивидуални постижения в мача. Така един и същ футболист една седмица може да получи 35 000, а на следващата – почти 70 000, т.е. двойно. Подобни бонуси изглеждат все по-логични и по-добре приети във футбола. Ето някои от тях: - За изиграни мачове. Заплатата на даден футболист може да скача с, да кажем, по 1 500 паунда/мач, на различна кота двубои – 25, 50, 75, 100, 125, 150 и т.н. - Голове и асистенции. Тези клаузи вече не се предлагат от част от водещите отбори, защото водят до егоизъм. Но и на много места все още съществуват и достигат до 20 000 паунда на гол. А с всеки следващ парите се увеличават още повече. - За суха мрежа. Въпреки че е доста по-трудно да не допуснеш, отколкото да вкараш гол, работата на вратарите се оценява много по-ниско – до около 5000 за „нула“. - Както има бонуси, така има и наказателни клаузи. Например, когато някой отбор изпадне, футболистите му може да са изправени пред угрозата заплатите им да бъдат намалени с до 50%. Това е интересният свят на парите и трансферните игри във футбола. Никога нищо не е точно така, както изглежда. Затова винаги четете с едно наум.
