„Твоите видеа, особено тези от Кения, трябва да се показват във всяко българско училище - пише й неин последовател. - Аз постоянно осъзнавам колко съм богат и неблагодарен. Благодаря ти, Деси, за уроците.“
Нейните видеа докосват сърцата. Те вълнуват, разплакват, вдъхновяват хората. А Деси си дава сметка колко важна може да бъде ролята й на истински, автентичен инфлуенсър.
Десислава Иванова, известна като Dessy.travels, е отбелязала над 10 милиона гледания на видео включванията си от различни точки на света в Instagtam и Tik-tok. Приятно изненадана е, че над милион от тях са от мисионерската й работа в Африка, когато чрез тях, само за 5 дни събира 10,000 лева помощи за бедстващите деца.
През октомври е получила наградата Travel Content Creator of the Year - за „Създател на съдържание на годината“ в категория „Пътуване“.
Всичко това й се случва само 2 години, след като взема бруталното решение да напусне зоната си на комфорт - корпоративния свят, за да опознае другия, пъстър в своето многообразие свят на земята. Обиколила е 84 страни на 6 континента, планира догодина да станат 100.
И не, не се чувства „в безтегловност“, а работи здраво 24/7 като дигитален номад, печели в пъти повече от работата си преди в офиса. Свободна е да разполага с времето си, сама да определя темите, които само за 2 години я правят viral в социалните мрежи.
Наскоро беше във Виетнам, където агенция кани сладкодумната разказвачка да разкрива прелестите на азиатската държава, като водач на група. „Все повече такива оферти получавам“, радва се тя.
Родена е във Видин, от малка обича географията и историята, но и в най-смелите си мечти не се вижда като пътешественик, със скромните възможности на родителите й. Преживели са и много тежки моменти.
Завършва английската гимназия в родния си град и заминава при майка си, която, като много хора от Северозапада, се премества да живее в София. Завършва бакалавър по „Бизнес администрация“ и магистратура по „Проблеми на международни проекти“.
По време на бакалавъра заминава за една година на обучение по програма „Еразъм“ в Италия и това й е първото излизане зад граница - на 20. Десет години работи в компании на позиции в сферата на човешките ресурси, но чувства, че това не е нейното. Използва всеки удобен момент да пътува - отпуски, удължени празнични уикенди. Няколко години поема нощни смени, защото така й се позволява да има 4 последователни почивни дни.
Когато заминава на дълго пътешествие из Индия, още не е взела решението си окончателно да зареже офиса и работата от 9 до 18 ч. Току-що е напуснала една компания.
„Тръгнах с идеята за пълен детокс и почивка за няколко седмици. Имах еднопосочен билет, след Индия реших да отида до Виетнам и си казах: „Защо да се връщам в офиса, който ме задушава“.
И планираните 3-4 седмици се превръщат в 10 месеца. Първо пътува и живее бюджетно, с малки разходи. Подчинява профилите си в социалните мрежи на бюджетните пътувания, по места, недостатъчно познати на туристите, които крият своите прелести. „Не знам защо някои хора толкова се притесняват от уличната храна, опитвала съм навсякъде и нищо не ми се е случило“, казва тя.
Открива, че евтините хостели имат своя очарователна атмосфера, която не може да се усети в луксозните хотели. Често ползва и платформата Couchsurfing, където хора от различни държави си гостуват на разменни начала. И досега, макар че вече печели в пъти повече, тя продължава да запознава аудиторията си с тънкостите на бюджетните пътувания.
Как се печели многобройна аудитория? Като си естествен, искрен, смята Деси, която често е в кадър без грим, разрошена, недоспала, със сенки под очите.
„Искам хората да ме приемат, каквато съм, без поза. Снимала съм изморена, потна, влачила тежката раница, но не отлагам за по-късно. Отразявам моята собствена емоция в реално време, на момента.“
Идеите й предизвикват възторг сред феновете й. Когато е в страна, в която не знае езика, Деси просто показва на хората картинка на мястото, до което иска да стигне, и те често направо я водят там. Всичко - и патилата, и възторзите си, и неприятните изненади, тя споделя искрено с феновете си, прави ги съпричастни.
Старае се да им бъде полезна със съвети, да ги предпази от опасности и проблеми, защото знае, че такъв трябва да бъде инфлуенсърът. Смята за тъпо да се снима пред туристически атракции, но може да се включи внезапно наживо от неугледно място, по тема, която я вълнува и смята, че е актуална и за другите.
Имала е и страшни моменти, например в Бразилия, където заедно със спътницата си е нападната от улична банда буквално на улицата. Губят й се някакви минути на тичане и ужас, защото е чувала за отвличания и убийства. Ограбват само спътницата й, тя не се дава.
Имала е и обратното - преживявания, коренно различни от представата за една страна, както в Ирак. „Там хората са толкова мили и гостоприемни, хранят ме, подслоняват ме, дори се е случвало да не ми вземат пари за такси“, споделя тя.
„От какво живее тази жена, като постоянно пътува?“. Тривиален въпрос, на който е свикнала. В началото харчи от спестяванията си. Разработва профилите си в Instagram и Tik-Tok, започва да получава оферти за създаване на видео съдържание на клиенти, за реклами.
Днес има около десетина дългосрочни договора с фиксирани проекти и заплащане, печели 3-4 пъти повече от времето, когато е в корпоративния свят. Те й дават спокойствието. Има и еднократни оферти. Рекламира стоки и услуги, свързани с темата на профила й - пътуване.
Заетостта й като дигитален номад е 24/7, често има проблеми с интернет. Тежко е и създаването на видео съдържание - пътуване, снимане, монтиране, но не съжалява, че е избрала този път и свободата да бъде креативна.
Деси истински усеща силата да въздействаш на хората, когато решава да замине като доброволец в Африка.
„Много отдавна исках да доброволствам, но не знаех къде и как да го уредя.
"Има много различни начини да правиш добро. Може просто да си избереш кауза, да даваш пари и никога да не се докоснеш до тези хора. Но повечето от каузите, които съм си избирала, са били на място, на терен - аз да го видя, аз да го усетя, аз да се включа.“
Разбира, че има специални онлайн платформи, предлагащи ангажименти на доброволци. Разглежда платформата Worldpackers, която предлага: да е учител в непалско село; да живее на лодка и да създава съдържание в Норвегия; да събира кафе във ферма в Колумбия; да е гид в Амазонската джунгла в Еквадор; да създава съдържание в резерват в Аржентина... Тя избира най-тежката мисия - да помага на бедстващи африканчета в Кения.
След месец в Кения, през октомври тя се завърна от училището в град Мбита.
„Отдавна имах мечта да работя с дечица от Африка. Станах на 30 и реших - отивам и го правя.“
Нарочно избира Мбита, защото е малко и доста отдалечено градче в западната част на Кения, на брега на езерото Виктория. Малка общност в много беден регион.
В мисионерското училище има 165 деца. В Кения всички училища са платени, а много хора не могат да си го позволят. Тя казва на близки и познати, вместо подаръци за рождения й ден да дарят пари за бедните деца от Мбита и само за по-малко от 5 дни събира над 10,000 лева...
Условията, в които живеят африканчетата, са потресаващи - в колиби, без баня и тоалетна, къпят се с кофа. Много от тях нямат достъп до питейна вода и вземат вода от езерото. Ядат най-много веднъж на ден, и то разредена царевична каша.
Деси помага на училището с това, в което е най-силна - маркетинг и социални мрежи, за да може историята да достигне до много повече хора и се включва в кампаниите. Обявяват сметка на училището за набиране на средства в дългосрочен план. След видеата на Деси на английски, отделно по сметката на училището се събират над 6 хиляди лева.
Обявяват и кампания за спонсориране на деца - за покриване на разходите им за обучение и хранене, и 40 българи се отзовават. Тя също спонсорира едно дете, а българка, вдъхновена от нея, отива доброволец в Африка.
Първоначално планират средствата да са за храна в училището, където на децата да се осигуряват закуска и обяд. Половината средства насочват за построяване на 4 нови класни стаи.
А местата, където учат децата, трудно могат да се нарекат класни стаи - ламаринени постройки с глинен под, при дъждове става ужасно. Идеята е да се събере цялата сума за всички класни стаи, като кампанията продължава и след като Деси се връща в Родината.
В деня на заминаването й тя и приятелите й събират пари и плащат за обяда на всичките 165 деца, те получават месо, яйца и много банани. А местните хора, в знак на благодарност за помощта й, са решили да дадат на новите класни стаи нейното име, споделя Деси с вълнение.
И днес не може да забрави щастливите лица на африканчетата, които се радват и на най-малкия жест. Не може да ги забрави и, когато влиза в ресторант или готви нещо вкусно вкъщи - изобилие, което те дори не са сънували.
Но точно любовта на тези деца я прави най-щастлива, че чрез видео съдържанието си не просто „инфлуенсърства“, а въздейства и помага на хората. „Търсачката на истории“ е последвала и съвета на своя фен - да посещава училищата в България и да вдъхновява децата да опознават света и да правят добро.
