Диабетът е метаболитно заболяване, което протича хронично и до живот. За него е характерно високо ниво на глюкоза в кръвта, което се дължи на недостатъчния или липсата на инсулин или въобще липсва отговор от клетките на организма спрямо инсулина. В дългосрочен аспект диабетът причинява увреждане на кръвоносните съдове и нервната система, което се проявява в редица оплаквания от страна на редица органи и системи на организма. Повече от половината случаи на диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени. Важно е да сме информирани и да знаем как с правилно хранене можем да намалим риска от развитие на едно от най-често срещаните хронични заболявания на нашето време. Ако попитаме случаен човек на улицата какво причинява диабета, той по всяка вероятност ще ни отговори, че е резултат от консумация на определени храни. Това е най-разпространената версия, която повечето от нас познават. Проучвания през последните няколко години обаче показват, че истината е друга - диабетът е на първо място

резултат от хронично възпаление

 

Далеч сме от мисълта, че храната не е свързана с тази болест – точно обратното, хранителните навици са сред главните рискови фактори за появата на диабет. Това, което хапвате, не определя директно дали ще развиете диабет, но индиректно може да е основен рисков фактор. Много по-притеснителен източник на риск е възпалението, което обхваща абсорбиращите глюкоза клетки и не им позволява да функционират както трябва. Важно е да уточним, че диабетът в основата си е възпалителна болест и не е пряк резултат от консумацията на захар. Възпаленията обаче стартират, когато консумирате повече захар, отколкото ви е необходима. Това от своя страна извежда от равновесие енергийния ви баланс и вие напълнявате.

Захарта може да не причини диабет

сама по себе си, но захарта, прибавена към преработените храни, със сигурност е най-голямата причина за преяждане. Опасността се крие в това, че захарта не дава усещане за засищане както при зеленчуците и пълнозърнестите храни например. Това е основната причина тя да се прибавя към широка гама храни в лесни за преработка форми като царевичния сироп с високо съдържание на глюкоза. Първата и най-важна стъпка, за да намалим риска от развитие на диабет, е успокояването на системните източници на възпаление. Сигурно се досещате, че мазнините са главният източник на възпалението в цялото тяло. Ето защо е от особена важност да включите контрола над теглото в списъка с техники за справяне с възпалението. Мастната тъкан е епицентърът за инсулиновата резистентност. Истината е, че ако намалите размерите й, ще намалите риска от диабет. Разбира се, твърдението, че всеки човек с наднормено тегло ще стане диабетик, не е вярно, както не е вярно, че всички диабетици страдат от затлъстяване. Все пак не можем да отречем връзката между тези процеси. Малките промени в храненето имат голяма роля за превенцията на диабета. Те включват изграждане на здравословни хранителни навици, повече движение и съвсем не на последно място

сбогуване с излишните килограми

Най-вероятно не сте се замисляли, но захарта поражда фалшивото усещане, че трябва да ядем повече, и по този начин увеличава продажбите и съсипва здравето ни. За да намалим риска от развитие на диабет, добре е да включим в менюто си повече риба, бобови растения, ядки и храни, богати на хром, като зърнени храни и броколи. Сбогувайте се с преработените сладки храни, богати на захар. Много важно е да приемаме храни, които подпомагат борбата срещу системното възпаление, водещо до диабет тип 2. Тук на помощ ни идват добавките с рибено масло, зехтинът, куркумата, броколите и всички други ярко оцветени зеленчуци и плодове.

Консумирайте храни с нисък гликемичен индекс

Като за начало, нека уточним какво е „гликемичен индекс“. Най-кратко казано, това е стойност, показваща скоростта, с която захарта се абсорбира в кръвта. Приемането на храни с нисък гликемичен индекс поддържа по-ниски стойности на кръвната захар, а следователно и по-ниско ниво на необходимия за преработката й инсулин. Някои въглехидрати с нисък гликемичен индекс са хляб от 100% пшенично брашно, овесени трици, мюсли, грах, бобови култури, леща, плодове, зеленчуци с ниско съдържание на нишесте, моркови. Въглехидрати със среден гликемичен индекс ще намерите в ориза – кафяв, басмати, кускус, бял хляб, корнфлейкс. Картофи, тиква, пъпеш, диня и ананас са сред храните с висок гликемичен индекс. Истината е, че гликемичният индекс на храните не е фиксиран, защото различни фактори влияят върху него. Например, има значение как е приготвена храната. Намаляването на теглото или поддържането на здравословното му ниво е един от най-сигурните начини да намалите риска от диабет. Подходящият за вас хранителен режим и редовни физически упражнения са две крачки напред към по-добро здраве.


Симптомите

Често уриниране – винаги трябва да оставаме подозрителни към по-честите позиви по малка нужда. Както и при постоянна жажда и постоянен глад. Напълняване или необичайно отслабване, придружени с хронична умора, раздразнителност. Двойно виждане, бавно зарастване на раните, склонност към кожни и гъбични инфекции, сърбежи, проблеми с венците, изтръпване и скованост на крайниците са едни от честите симптоми на болестта.