Изследвания показват, че днес, когато хората знаят кои храни са здравословни и да имат избор, рядко прибягват до тях. Къде е проблемът?
На предпочитанията ни за храна силно влияят не само нейният вкус, но и опитът, генетиката и околната среда. Знаете ли например, че някои хора могат да усещат неприятната миризма на фермента андростенон, съдържащ се в свинското месо?
Всеки организъм реагира на андростенона по различен начин. Изследвания показват, че мирисът на андростенон може да влияе на настроението и дори на поведението ни. Например, някои хора усещат андростенона като неприятна миризма, водеща до дискомфорт или дори гадене, а други могат да не го забелязват, или дори да го
възприемат като приятна миризма
Други гени участват в оформянето на горчивия вкус, например съединението, известно като ПРОП (6-n-пропилтиоурацил). То обикновено се съдържа в зелените зеленчуци като броколи и е „отговорно“ за горчивия вкус. Хора с ген за рецептор на горчивия вкус TAS2R38 могат да усещат това съединение. Това също може да е причина за много вкусови навици, затова за някои хора вкусът на зеленчуците е наистина неприятен.
Слюнката също е много важна за вкуса. Тя пренася молекулите на вкуса от храната към нашите вкусови рецептори. По време на този процес тя може да промени нашия вкус. Слюнката съдържа фермента амилаза, който разгражда нишестето на захар. Забелязали ли сте, че децата много обичат да смучат къшей хляб? Това е, защото колкото повече амилазата въздейства на нишестето
толкова повече захари се изработват
В слюнката има и други ферменти, а съставът й е различен при всеки човек. Той може да се променя дори в течение на деня или в различни периоди от живота. Затова с времето някои продукти може да ни се струват вече „не с оня вкус от детството“.
И все пак, защо по-често посягаме към фастфууд? Всичко опира до захарта. По време на еволюцията човекът е живеел в свят с ограничено количество сладки продукти. Фруктозата в плодовете дава повече енергия, затова нашият организъм се научава да се „похвали“, когато приема такава храна. Уви, тази зависимост ни изиграва лоша шега. Сега захарта е навсякъде в обработените храни: хляб, сосове, консерви, печива, бонбони... Изборът краставица или шоколад е очевиден: в първото почти няма никакви калории, а нали на тялото е нужна енергия.
Отделно, в чипсовете и бургерите се добавя и голямо количество сол и усилватели на вкуса, от които храната ни се струва по-„пълноценна“ и „интересна“. Но всичко е в мярката, не бива да забравяме, че фастфуд може да провокира развитието на сърдечни заболявания, диабет и инсулт.
Какво би се случило, ако цял месец ядем само вредни храни?
„Обвиняват“ фастфуд за епидемията от затлъстяване и за ръста на заболявания като диабет тип 2. В тази ултраобработена храна вредните съединения са повече от полезните. Оказва се обаче, че промените в организма от яденето единствено на бърза храна засягат не само наддаването на тегло.
Английският лекар и тв водещ Крис ван Тулеке решава да направи експеримент върху самия себе си: 4 седмици подред той яде само в ресторанти за бързо хранене, съобщава DailyMail. Резултат - наддаване на тегло със 7 кг, но не това е най-страшното.
Заради това, че 80% от храната му е фастфуд, с повече мазнини и въглехидрати, смяната на хранителния му режим е шок за организма. Мъжът става по-вял, а заспиването вечер се превръща в истинско мъчение. Той дълго се върти в леглото с тревожни мисли и изпитва страх от рутинни всекидневни задължения. Смелият експериментатор се сдобива и със стомашни киселини, запек и обостряне на хемороидите.
В хода на това мини изследване специалистите, които наблюдават Крис ван Тулеке, откриват в мозъка на мъжа промени - усилване на притеглянето му към фастфуд. Той става зависим от фастфуд и по-често изпитва глад, което го тласка и да посяга по-често към вредната храна в хладилника.
