Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници.
Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
„Нашата история е това, което ни прави по-различни и уникални - казва Христо. - Всеки може да създаде продукт, колкото и специфичен да е той. Но да правиш чорапи с история, които да прославят България в Щатите, е нещо наистина специално.“
Христо Петков е на 42, но в душата си остава все същият тийнейджър, луд по сноуборда и скейтборда, който решава да превърне страстта си към екстремните спортове в успешен бизнес. Дотолкова успешен, че да се наложи в родината на тези спортове - Съединените щати, и то с... чорапи.
„Харесвам американската култура и винаги съм искал да бъда част от нея, тъй като съм възпитаван покрай всичките видеа със сноуборд и скейтборд - казва Христо. - Непрекъснато пътувам до САЩ, основно в Сиатъл, Денвър, Лос Анджелис. Минимум 2 месеца в годината съм в Щатите“, казва Христо.
Той и брат му обаче решават да работят от България, където според него е „една идея по-лесно да реализираш нещо“. Двамата намират златната среда - да създават в Родината и да се реализират на огромния пазар в Щатите.
Прочети още
Да намериш вдъхновение в чорапи - звучи странно, но за специалиста по маркетинг си е едно голямо предизвикателство. С брат му Димо преди 13 години започват от нулата, без средства, без инвеститори, но пълни с идеи и с интелигентен маркетинг като по учебник.
Двамата доказват, че е възможно две момчета, идващи от скромно семейство, да бъдат конкурентоспособни и успешни дотолкова, че да се наложат на огромния американски пазар.
Днес уникалните им чорапи с история са на 6 континента, като 40% от цялата им продукция успешно се реализира в страната с най-голяма конкуренция - САЩ.
Чорапите с история носят 100 изявени сноубордисти и скейтбордисти в цял свят, техни фенове са артисти, фотографи и хора от арт средите...
„Като деца с брат ми гледахме списания и видеа на VHS касетки с брилятнтните изпълнения на най-известните сноубордисти и скейтбордисти. Най-далечните ни мечти бяха евентуално да срещнем тия хора, от които се възхищавахме.
Сега някои от тях са ни лични приятели. Идвали са в България, карали са скейт и сноуборд, рекламират страната ни. И ние пътуваме много в Щатите, ходим им на гости“, вълнува се Христо.
Главозамайващите изпълнения на скейтърите на рампа и по улиците често карат хората да изтръпнат.
„Това, което не се знае за тази култура е, че скейтбордингът развива тялото - казва Христо. - Той е изключително сложен и концентрацията при сложните трикове е на много високо ниво.
Допада ми, че самата култура развива индивидуалността. Всеки скейбордист развива свой собствен стил и за подрастващите това е много важно.“
Роден е в Габрово. След „семеен катарзис“ - раздяла на родителите остава при майка си. За да се издържат, с Димо търсят всякакви варианти да правят нещо интересно и различно.
Тогава скейтът и сноубордът не са популярни в България и малко хора ги практикуват. Двамата се запалват по сноуборда, заради любовта към планините и разходките сред природата.
Христо завършва математическата гимназия в Габрово с профил „География“, а после „Маркетинг“ във филиала на УНСС в Техническия университет, също в родния му град.
Работи от 15-годишен, за да се издържа. Първата му работа е лятото в неговото село Лъгът в Централния Балкан.
Там с лесничеите маркират с жълта боя болни дървета в гората, които трябва да се премахнат. Работи и при дядо си, който отглежда пилета бройлери.
Една година преди да завърши университета, през 2004-а, заминава за САЩ по програмата Work and Travel. Много му харесва, връща се и няколко години по-късно отново заминава да живее в Щатите.
Избира курорт близо до Денвър, Колорадо, заради планината и сноуборда. Там остава около 2 години. Има и втора, романтична причина - връзка с американско момиче.
След работата през 2004-а той събира пари да си купи първия компютър и камера. Двамата с Димо започват да снимат къси видеа със сноуборд и скейтборд. Обикалят България 7-8 години подред - да представят тази култура на екстремните спортове.
„Видяхме, че имаме влияние върху хората и те харесват това, което правим“, спомня си Христо.
Покрай тези пътувания, започват да дистрибутират екипировка за сноуборд от Щатите. Американци, занимаващи се със скейт и сноуборд, гледат видеата, заснети от Димо и Христо, а най-големите спортни списания в света пишат за тях.
Прочети още
Братята продължават да снимат видеа с виртуози на скейт и сноуборда. Решават да си направят свой бранд, но да е нещо различно, нестандартно.
За производство на уреди за скейт и сноуборд нямат средства, машините са скъпи. Решават да представят специални чорапи. Свързват се с най-добрите от центъра на чорапената индустрия - Русе.
През 2011-а започват с 3 модела чорапи, сега имат около 140. Името е закачливо и нестандартно - Stinky Socks, което в превод означава „миризливи чорапи“. На български пък е закачка със „стотинки“.
Чорапите им, точно обратното на името си, не запарват краката. Правят се от специално обработен висококачествен памук, поемащ 3 пъти повече влага и при носене хората не усещат влага на краката си.
Това ги различава от чорапите масово производство от полиестери, които много бързо развалят формата си.
Българските чорапи са подходящи за всякакви ситуации - от носене през целия ден, в офиса, на разходки, до каране на скейт или сноуборд, тичане или алпинизъм.
Започват да ги разпространяват без никакви познания. Христо си спомня как пише на един приятел японец и фен на екстремните спортове и първата им дистрибуция е в Япония.
Фокусът им е Щатите, където е и индустрията за екстремни спортове. Започват да включват сноубордисти и скейтбордисти от САЩ в специалния си отбор.
Прочети още
Това са хора, които карат с техните продукти, правят с тях рекламни видеа, канят ги в България, получават обратна връзка за качеството.
Най-големият им успех е, че от 2 години работят с най-голямата верига в САЩ, със 700 магазина в Северна Америка, насочена специално към тийнейджъри, които са точно в скейтбординга и сноубординга.
Покрай представянето на българския бранд Христо и Димо са разработили цяла история.
„Най-ценното, което успяхме да направим, е, че когато споменат името на нашите чорапи, се сещат за България, и обратното“, споделя Христо.
Имали са комичен случай с паметника на Бузлуджа - подходящо място за скейт и сноуборд, който американците оприличават с космически кораб и така го наричат в едно списание.
„Постоянно ни пишат: „Искаме да дойдем в България и да покараме на spaceship („космическия кораб“) на Бузлуджа“, смее се Христо.
„Продължаваме да се развиваме, искаме да видим докъде ще стигнем. Това, което наистина ни прави различни от всички останали, е историята - че идваме от държава, която почти никой от тази индустрия не беше чувал преди нас“, казва българинът.
Впечатляващи са възторгът и ентусиазмът, с които Христо говори за работата си.
„Смешно ми е, че често ме викат като вдъхновяващ лектор, сред хора, които говорят за високи технологии, и изведнъж аз излизам и говоря за чорапи“, споделя той.
В компанията Христо Петков е CEO, отговаря за маркетинга и производството. Димо е автор на дизайните, снима всичките видеа, тъй като е режисьор по професия.
Двамата са създатели и на студията „Kaмък филмс“, в която Христо е продуцент, а Димо режисьор. Правят документални филми, като любими са им основно ленти за спортисти, в това число - и за скейт и сноуборд.
Христо Петков движи и бизнеса на една от най-успешните рекламни и комуникационни агенции в България - Next DC. Работят за едни от най-големите марки в света, като Twitter, IQOS, Miro, Canon.
При тази голяма заетост му остава все по-малко време за любимия сноуборд. Старае се да посвещава свободното си време на семейството - съпругата София Василева, актриса и 4-годишния син Макс.
С Димо и група приятели са си направили собствена писта за сноуборд в Габрово.
„Исках да има място, където и Макс да кара на спокойствие“, казва Христо. - Със сина ми вече караме заедно сноуборд, опитвам се да го запаля по този спорт, но и да му дам шанс да опита от всичко и сам да избере с какво да се занимава.“
