Според проучване, публикувано от Световния икономически форум (WEF), главните икономисти са разделени по отношение на вероятността от глобална рецесия, тъй като динамиката на растежа и инфлацията в отделните региони е различна, но повечето от тях очакват разходите за живот да останат високи в много страни.
Докладът за май 2023 г., който включва отговорите на водещи главни икономисти от публичния и частния сектор, разкрива, че равни дялове от 45% от икономистите смятат, че глобална рецесия през тази година е вероятна или малко вероятна.
Отговорите им обаче се различават в зависимост от регионите. Азия е мястото, където се очаква най-оживена икономическа активност с повторното отваряне на Китай. Половината от икономистите прогнозират умерен, а 43% - силен икономически растеж в страната тази година.
Съответно, 93% от главните икономисти очакват поне умерен растеж в Източна Азия и Тихоокеанския регион, докато 50% и 75% от главните икономисти очакват слаб или много слаб растеж, съответно, в САЩ и Европа през тази година.
Латинска Америка и Карибския басейн и Африка на юг от Сахара остават в по-слабия край на прогнозите – за тях над половината от анкетираните предвиждат слаб растеж.
Високата инфлация ще продължи и през тази година, като 90% и 68% от икономистите очакват висока или много висока инфлация, съответно, в Европа и САЩ, а 74% и 73% от тях виждат висока или много висока инфлация, съответно, в Африка на юг от Сахара и Латинска Америка и Карибите.
Незначително мнозинство очаква и регионът на Близкия изток и Северна Африка да отбележи висока инфлация през тази година, докато Китай остава отклонение по отношение на инфлацията - само 14% очакват там висока инфлация.
Според 79% от главните икономисти, централните банки ще бъдат изправени пред компромис между управлението на инфлацията и поддържането на стабилността на банковия сектор, докато 82% от тях очакват повишаването на лихвените проценти да се забави предвид опасенията за финансовата стабилност.
Същевременно 76% от икономистите смятат, че централните банки ще се борят да доведат инфлацията до целевите си равнища.
Вероятността от нови банкови фалити и финансови сътресения през тази година е голяма
Според 76% от главните икономисти, разходите за живот в много държави ще продължат да бъдат на кризисни нива.
Икономистите отбелязват повишаване на инфлацията във всички региони в сравнение с предишните си очаквания през януари 2023 г.
Натискът върху разходите за живот е особено силен в някои развиващи се икономики, където динамиката на вътрешните цени се изостря от обезценяването на валутата, се казва в доклада на WEF.
"Тъй като ръстът на заплатите в световен мащаб трудно успява да се справи с цените, съществува риск уязвимите общности да изпаднат в още по-голяма бедност, особено при по-строги финансови условия", се предупреждава в доклада.
Въпреки неотдавнашните банкови сривове и сътресения на финансовите пазари обаче главните икономисти изразяват увереност в системната цялост на световните пазари.
Около 69% от анкетираните характеризират неотдавнашните затруднения в банковия сектор като "изолирани случаи с ограничено допълнително въздействие", докато 67% от тях твърдят, че по-нататъшни банкови фалити или други сериозни финансови смущения през 2023 г. са малко или много вероятни.
Повече от 80% очакват, че в резултат на неотдавнашните финансови сътресения бизнесът по-трудно ще си осигури банково кредитиране, което ще доведе и до забавяне на инвестициите и активността в технологичния сектор.
"Те посочиха и верижните ефекти от високите лихвени проценти, особено в сектора на недвижимите имоти, където две трети очакват високите лихвени проценти да доведат до значителни смущения през 2023-2024 г.", заявиха от WEF.
"Последното издание на прогнозата подчертава несигурността на настоящото икономическо развитие. Пазарите на труда засега се оказват устойчиви, но растежът остава бавен, глобалното напрежение се задълбочава, а разходите за живот в много страни остават високи ", заяви Саадия Захиди, управляващ директор на WEF, по повод констатациите в доклада.
"Тези резултати потвърждават спешната необходимост както от краткосрочна координация на политиките в световен мащаб, така и от по-дългосрочно сътрудничество около нова рамка за растеж, която да включва приобщаването, устойчивостта и издръжливостта в икономическата политика."