Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Мит ли е, че наши красиви умове в чужбина искат да се върнат?“ - питам Калин. „Дори нямаш представа колко са много – вълнува се той. – Зарязват в чужбина нещо уредено, за което са се борили и им осигурява добро бъдеще. От някакъв патриотизъм и родолюбие, които не са подплатени с добри условия за реализация в Родината. И въпреки всичко саможертвено искат да си дойдат!“
Не познавам по-силна история от тази на доктор Калин Василев и по-вдъхновяващ визионер от него. Едно е да зарежеш перспективата за добра кариера и съвсем друго – убийственото си резюме, с докторантура и постдокторантура в университети, чието име отваря всички врати, по една от най-ценените съвременни специалности – генно инженерство, със заплата $200 хиляди годишно.
Прочети още
Калин се ражда в семейство на двама известни стоматолози във Велико Търново, които очакват, че умното им момче ще ги наследи. Приет е в няколко университета в чужбина. Преборва се за пълна стипендия по биология и химия в „Гетисбърг“, Пенсилвания - един от най-елитните колежи в света за богаташи, с годишна такса от $45 хиляди. Пълната стипендия му осигурява едва 95% от таксата. А другите пари? „Тръгваш – един беден 18-годишен младеж, с едни 5 хиляди долара от баща си в джоба и с някаква горда смелост“, споделя Калин.
По закон в Щатите не е разрешено да работиш извън унивеситета, а оправният и талантлив болярец си урежда работа на 3 места там: в катедрата по IT, в помощ в научната работа в лабораториите, в поддръжката на софтуера, компютрите и другата техника. Разбира и от дигитален печат, плакати, прави презентации за професори и си изкарва пари за недостигащите 5% от таксата.
Още от много малък във Велико Търново
Калин се занимава сериозно с компютри.
На 14 години вече помага на приятел в компютърна фирма, а шефът го взема на работа през лятото. Наученото прилага в „Гетисбърг“.
Там в столовата децата децата на богаташи се контролират дали се хранят здравословно, на много висока цена. Когато Калин вече има свободата да се храни сам, се е случвало 3 седмици да изкара на нудълс - по 5 пакетчета за долар. Няма лаптоп, мобилен телефон, интернет - не може да си го позволи, а в „Гетисбърг“ всички студенти са с коли, скъпи телефони...
След завършването е на ръба да запише стоматология в Америка, нали такива са надеждите на баща му. Пуска резюмето в няколко университета за стоматология, но получава оферта от топ университета „Карнеги мелън“ в Питсбърг, Пенсилвания, за докторантура по генетика. „Карнеги Мелън“ е един от най-престижните университети в света, от легендарната „Бръшлянова лига“. Там Калин прави стаж, харесват го и му осигуряват пълна стипендия за докторантура, плюс всички екстри.
В „Карнеги Мелън“ той вече не е бедното момче от България, а многообещаващ млад изследовател. Попада в една от най-популярните и перспективни дисциплини, в сърцето на големите открития – технологичния сектор. Там се разработват технологии, които моментално се прилагат в живота – биосензори. Докторантът Калин Василев изследва комуникацията между клетките. Занимава се и с пречистване на протеини, с откриване на антигени на ракови клетки.
Името на доктор Калин Василев ще остане в историята на генното инженерство
с няколко проекта. Единият е за докосването на клетките, другият - за разработване на методика на човешки имунни клетки, които имат способността сами да мутират и да променят протеините в тях, а това е много важен процес вътре в тялото.
Въпросът, който си задават учените, е как нашето тяло разработва милиони видове антитела? И отговорът е, че имаме едни клетки, които, противно на очакванията, мутират с много висока скорост, което е плюс в този случай. Калин работи над това 6 години в лаборатория с много микроскопи, с уникални уреди, струващи по половин милион долара единият. От 10-те биосензора, разработени в центъра, два са негови лични открития, но само професорите държат дял от печалбата от тях, не и докторантите.
След завършването българинът е поканен за пост докторантура в „Кеймбридж“, Великобритания. Едно от приложенията, които разработва, е процесът на метастаза на рака. Свързан е с една клетка, която мигрира и се движи из тялото. Клетките се докосват и си комуникират, предават си сигнали и биосензорът, който разработва Калин, може да се приложи.
„Когато прибавих и „Кеймбридж“ към резюмето си, всички врати за мен бяха отворени“, споделя Калин. Има предложения от Канада, от Западното крайбрежие, Калифорнийския регион. От Кеймбридж също има покана от компания заради неговите разработки с биосензори. От Сингапур го канят в голям научен център.
Стартиращата заплата за начинаещ специализант от Кеймбридж е $120-130 хиляди годишно и стига до $200 хиляди. В бизнес сферата заплащането расте стремглаво, таван няма. Ако пък си мениджър на екип, след 5-6 години добавяш дивиденти откъм стокови опции, патентови открития. Като консултант на компании пред теб са огромни хонорари...
И тогава се случва нещо, което и до днес хората около него не могат да си обяснят. След 14 години здраво учене и борба той има нужда от малко почивка. Отива си до Велико Търново за по-дълго и...
решава да остане в Родината.
Установява, че здравният статус на българина е под всякакво ниво и създава организация за здравословен живот, с първоначалната идея да организира бягане за здраве. Затова я нарича „TarnovoRuns“.
За трудностите в началото, за нихилизма, подигравките и намеците от типа: „Връщай се в Щатите при голямата заплата“ Калин не иска да си спомня. Днес, 9 години по-късно „TarnovoRuns“ организира: тренировки, велопоходи, йога фестивали, състезания, спортни полудни, почистване на природни и градски райони, създаване на екопътеки, лекции, киновечери, образователни беседи в гимназии, хоротеки с народни танци, латино вечери... На самия Калин му е трудно да изреди всичко, което се случва.
По време на пандемията през 2020-а, заедно с Никола Рахнев от организацията „Гората.бг“, с акцията „Хапка надежда“ осигуряват 15 хиляди безплатни обяда за всички медици от първа линия. В продължение на 45 дни 200 човека в отделенията на болницата получават безплатен обяд, включват се хора от ресторантьорския бранш и много дарители.
В началото на войната в Украйна Калин сформира екип от 20 доброволци в помощ на БЧК. Събират тонове дрехи, храни и други дарения, организират център за помощ на хора, бягащи от войната.
Организират и много акции за облагородяване на околната среда. И този Великден в партньорство с „Гората.бг“ за трети път са раздали 15 хиляди фиданки на хората, организирали са и залесяване.
Облагородили са и коритото на река Янтра. Оказва се, че преди 100 години на реката е имало клуб по гребане, кейове и плаж. Възстановили са стария плаж и една дървена къща на брега на реката, която е място за активности. Там с много доброволци и дарения миналото лято са започнали да организират йога, танци, концерти.
От няколко години организират и доброволно чистене на нерегламентирани квартални и всякакви други сметища във и около града, на екопътеките в района. Чистили са църкви, болници, манастири, квартали, Царевец, туристически места, и на акциите идват десетки доброволци, радва се Калин.
На година в този град от само 65 хиляди жители общо посещенията на инициативите на „TarnovoRuns“ са 10 хиляди. Правят и по 20-30 похода на година, като на всеки отиват минимум 150 души. Продължават любими велопоходи - „Вело вторник“ и обиколка на Велико Търново с колело, с шеговитото име „Вело мафия“... „Всякакви щуротии измисляме, за да привлечем хората, да им е интересно и да живеят активно“, смее се Калин.
Издръжката на организацията е само от дарения, и то от обикновени хора. Няма финансиране по европроекти, от общини, министерства, фондации. Помагат и българи от чужбина - от САЩ, Сингапур, Южна Америка, Англия, Германия. „Който иска да ни помогне, защото оценява това, което правим, ни намира. Имаме и постоянни спонсори с малки суми, абонирали са се да ни подкрепят всеки месец“, казва той. Добавя, че всички канали за подкрепа на сдружението са на сайта им - www.tarnovoruns.com.
Заради голямата обществена значимост на проекта му, доктор Калин Василев е избран през 2020-а за „Будител на годината“.
„Е добре, слагаш от едната страна на везните стотиците хиляди долари годишна заплата, луксозната къща, кола, живот в Калифорния, тук-там някое симпозиумче... Но аз си представям това, което имам в момента: вървиш по улиците и се чувстваш щастлив, че си променил тоя град и продължаваш да го променяш с каузата си“, споделя визионерът.
