ВЪПРОС: Здравей, Ангел! Работейки над финансовата ми стратегия заедно с теб, две от темите, които засегнахме бе инвестирането за пенсиониране и инвестирането за образование. Както знаеш, в момента съм на 42 и имам дете на 10 години, а все още не съм сигурна кое от двете би трябвало да бъде по-голям приоритет в семейния бюджет - инвестирането за моето пенсиониране един ден или за образованието на детето ми? Какво е твоето мнение от финансова гледна точка, защото тя може да бъде различна от тази на гледната точка на родител, особено в емоционален аспект?
ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ: Здравейте и от мен! Последната част на въпроса ми хареса много, защото разбира се е много вярна като социално наблюдение.
При работата ми с клиенти през годините, особено ние българите, сме готови да дадем всичко на децата ни, дори с риск за нашето финансово бъдеще - само и само да ги видим те да са добре. Знам, че много от вас четат тези редове и кимат с глава и дори не могат да си обяснят друга алтернативна гледна точка, защото това е част от нашата народопсихология и заучена вътрешна нагласа като родители, защото нашите родители са дали всичко за нас и ние искаме да следваме традицията и да предадем тази отдаденост и безгранична любов на нашите деца, което е наистина страхотно.
Сега, ако питаме повечето американци, на тях ще им се стори много странно това, както всички знаем и сме наблюдавали с примери около нас. Те също помагат на децата си, но определено я няма тази култура на масови родителски дарения за образование, купуване на домове за бъдещите поколения и стремеж за безкористно подпомагане на техните наследници, както е при повечето от нас, българите.
Прочети още
Къде е истината, нека всеки от нас да прецени за себе си и да изгради модел за себе си и своето семейство. Но днес, аз ще се опитам да споделя моите впечатления за това не как го чувствам (все още не съм родител и не мога да говоря за емоционалния аспект от първа ръка), а какво може би работи най-добре в тази динамично-променяща се финансова и икономическа среда.
Според моите наблюдения, повечето хора трябва да поставят приоритет на инвестирането за пенсионно-осигуряване и веднага след това за образованието на децата си.
Знам, че много от вас няма да харесат този отговор, но везните от финансова гледна точка клонят в тази посока.
Причините са няколко - пенсионирането е и ще бъде едно скъпо удоволствие в годините напред, защото държавните пенсии в по-голямата част от света ще намаляват, докато разходите по здравеопазване и цените на стоките (дори от първа необходимост) ще продължат да растат с инфлацията в годините напред. Колкото по-рано “хванем този бик за рогата”, толкова по-добре и истината е в систематичното и постоянно инвестиране на част от доходите ни.
Проблемът е, че много от хората чакат да спечелят някаква голяма сума отнякъде преди да започнат да инвестират, но това което всеки може да направи е да инвестира процент от доходите си по всяко едно време систематично за години напред и да се подготви за старини от много по-рано, когато има правилната стратегия.
При образованието имаме повече опции - децата ни могат да теглят заем, който да изплащат през годините, докато работят и развиват професията си, ако се наложи; също така те могат и да получат стипендии за отличен успех или спортни заслуги. Тези неща не трябва да се пренебрегват, защото в стремежа си да осигурим всичко за нашите деца, ние ги “осакатяваме” в житейски аспект и им даваме всичко на готово - по мои наблюдение, това е огромен проблем при нас, българите.
Много родители плащат безумни пари всеки месец за образованието на децата си (преди и по време на тяхното следване), надявайки се тези деца да се изучат и да приложат наученото практически в живота, като това да им донесе много повече доходи в живота, което е похвално както казахме.
През тези години на огромни плащания, много от тези родители не са могли да спестят за пенсионирането си (както всеки от нас би трябвало да прави и да заделя поне 10% от доходите си всеки месец, това е магическата формула), надявайки се един ден децата им да им помагат, когато стане време за пенсия.
За съжаление, в определен процент от случаите по мое наблюдение, тези очаквания не се оправдават и се стига до ситуация, в която няма много време за пенсионно-осигуряване, а децата им решават, че това, за което са учили през годините не е по техен вкус и променят напълно посоката на своя живот. Разбира се, гаранции в живота няма и не трябва да бъдат очаквани в тези ситуации също, но за да намалим риска от липса на опции за пенсиониране, ние трябва да го приоритизираме като добре изградена стратегия.
Съветът ми към българските родители е да продължават да помагат на децата си, но да обърнат внимание и на самите себе си, на тяхното бъдеще и живот след активните години на труд. По мои наблюдения, най-висок успех в образованието и реализацията си в професионален план постигат децата, които сами намират начини да финансират образованието си или плащат поне 50% от него под някаква форма. Разбира се, тук говорим като процентно съотношение, а не като правило. Все пак всичко зависи от съзнанието, дисциплината и възможностите на всяко едно дете и то не трябва да бъде разглеждано като част от статистиката, а като индивидуална личност.
В стратегиите, които изготвям участват и образователните акаунти и пенсионните акаунти, аз лично нямам специално отношение към едните или другите. Но правилната адаптация, която финансовата система, в която се намираме днес, изисква от нас приоритизиране на пенсионното инвестиране и веднага след това инвестирането за образование, това е правилния ред на нещата и това е, което препоръчвам не само като теория, а и като практика. Систематичният подход към двата вида инвестиране работи еднакво добре, не е нужно да бъде едното или другото - могат да бъдат и двете по едно и също време, стига да имаме дисциплината и финансовите възможности да инвестираме и в двете.
Определена част от родителите, с които работя се надяват, че децата им ще станат финансово успели и ще им помогнат в годините след пенсиониране, което е едно много позитивно пожелание, но за съжаление ще бъде трудно изпълнимо за повечето деца. Истината е, че донякъде това налага и определена доза очаквания към децата, а и нека не забравяме, че и те не дълго след завършване на образованието си ще бъдат също родители и ще имат грижи към своите деца, което изисква сериозни финансови ресурси за години напред.
Като заключение - скъпи родители помагайте на децата си с каквото можете и с каквото желаете, но не забравяйте да помагате и на себе си в същото време. Нека всеки носи до определена степен отговорност за бъдещето си, аз искрено вярвам, че който иска да успее и да се бори успешно с трудностите в живота, ще намери начин да го направи, ако наистина го желае. Примерите са навсякъде около нас и всеки трябва да поеме лична отговорност за своя живот, колкото по-рано - толкова по-добре!
Това е от мен за днес. Ако и Вие имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, Вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон - (224) 522-2413 или на електронната ми поща - [email protected]. Въпросите, които четете са зададени по време на консултации при работата ми с клиенти в моя офис.
