Родена под името Мери Елизабет Дженкинс в семейство на тютюнопроизводител и съпругата му в Мериленд, Мери Сурат израства в семейство на робовладелци. Когато е на 17 години, тя се омъжва за Джон Харисън Сурат, друг фермер, който собствено също има роби – седем на брой. Подобно на много фермери от Мериленд, които разчитат на робски труд, Джон открито подкрепя отцепването на Юга.
След като пожар изгаря фермата на младото семейство обаче – според съобщенията, подпалена от избягал роб, според списание Time – Джон и Мери отварят таверна в Клинтън, Мериленд, която също им служи и като дом. Но в рамките на няколко години, Джон Сурат, вече алкохолик, изпада в тежки дългове.
Мериленд е основен щат в конфликта между Севера и Юга – само 2% от гласоподавателите там подкрепят Линкълн, но все пак щатът остава част от Съюза, когато избухва Гражданската война.
Най-големият син на Джон и Мери, Айзък, се присъединява към армията на Конфедерацията, а по-малкият им син, Джон Сурат-младши, започва работа за тайните служби също на Конфедерацията. Войната осакатява Старши финансово, потапяйки семейството в още повече дългове.
През 1862 г. Джон Сурат умира, оставяйки Мери в тежко положение. На 39 тя решава да даде под наем семейната ферма и таверна в Мериленд и се премества с двамата си сина и дъщеря си Анна в малка градска къща, която е наследила във Вашингтон, окръг Колумбия.
Там преустройва горния етаж на къщата в малък пансион, който може да дава под наем и така общо взето да живее скромно.
Но по-късно – по време на съдебния процес срещу нея – пансионът на Мери Сурат ще се окаже гвоздеят в ковчега й.
Синът й Джон си беше станал добър приятел с един известен южняшки актьор – мъж на име Джон Уилкс Бут – и двамата често се срещаха в пансиона.
След време това място – намиращо се на около километър надолу по улицата от Белия дом – се превръща в тайно скривалище за бунтовнически агенти и шпиони на Конфедерацията. По-важното е, че именно там Бут и неговите съзаговорници формулират план за отвличане на Ейбрахам Линкълн в края на Гражданската война… Но този план се променя, когато Съюзът надделява над Конфедерацията през април 1865 г.
Убийството на Ейбрахам Линкълн
Според историята, първоначалният план на Джон Бут е бил да отвлече Ейбрахам Линкълн и да го транспортира до Ричмънд, след което да го предложи в замяна на военнопленници от Конфедерацията.
Докато планират отвличането, Бут и Джон набират още съзаговорници и организират срещи в пансиона на Мери. Те също съхраняват оръжия и боеприпаси в нейната таверна в Мериленд.
Но с капитулацията на Конфедерацията на 9 април 1865 г. Бут и останалите бързо променят плана си от отвличане на убийство: Бут ще убие Линкълн, Джордж Ацерод ще убие вицепрезидента Андрю Джонсън, а Луис Пауъл и Дейвид Херолд ще убият държавния секретар Уилям Х. Сюард. Заедно те се надяват да осакатят правителството на САЩ точно когато то празнува победата.
Пет дни по-късно само Джон Уилкс Бут успява да се справи със задачата си. И все пак няколко часа след убийството на Линкълн в Театъра на Форд на 14 април 1865 г. полицията на окръг Колумбия посещава Мери Сурат в нейния пансион.
Те обясняват, че освен че търсят Бут, търсят и сина й Джон, който е заподозрян, че е помагал на Пауъл и Херълд в нападението срещу Сюърд.
Но докато Бут бяга в Таверната на Съррат в Мериленд, за да събере оръжия, преди да се отправи на юг към Вирджиния, Джон бяга в Канада. Оттам той пътува до Европа и се представя за канадски гражданин, присъединявайки се към папските зуави – доброволчески полк, създаден да защитава Ватикана по време на обединението на Италия.
Американски служители в крайна сметка го залавят в Египет, но Джон Сурат-младши се разминава с бесилката. За съжаление, същото не може да се каже за майка му.
Историците описват отговорите на Сурат по време на разпита й като „надменни и арогантни“. Тя отрича да е знаела предварително за убийството, въпреки че някои историци твърдят, че е знаела най-малко за плана за отвличането на Линкълн – все пак срещите се провеждаха в нейния пансион…
На всичкото отгоре кръчмарят й в Мериленд, Джон Лойд, твърди, че Мери му е казала в деня на убийството да приготви оръжия за Бут и Херолд, които трябвало да се срещнат там след мисиите си.
Свидетелските показания на Лойд плюс статутът на Мери като наемодател на заговорниците довеждат до нейния арест и я поставят на съд заедно с Ацерод, Херолд и Пауъл.
Процесът срещу Мери Сурат
На 12 май 1865 г. Мери Сурат е изправена пред военен трибунал от девет души, а не граждански съд, според Journal of the Abraham Lincoln Association. Самият трибунал буди спорове по онова време – вероятно защото Северът и Югът все още нямат силно доверие един на друг.
Сурат обявява, че е невинна, а няколко приятели и свещеници я защитават. Сред най-големите й поддръжници е дъщеря й Ана.
Но други свидетелски показания не рисуват Мери в благоприятна светлина. Един свидетел я описва като „отдадена с тяло и душа на каузата на Юга“. И разбира се, показанията на Джон Лойд – човекът, на когото тя отдава под наем кръчмата в Мериленд – който казва на трибунала за оръжията, съхранявани там за заговорниците. Твърди се, че когато Лойд научава за убийството на Линкълн, той изкрещява: „Госпожа Сурат, тази подла жена, тя ме съсипа!“
В крайна сметка трибуналът игнорира твърденията на Госпожа Сурат за невинност и тя не само е осъдена за подпомагане на заговор за убийството, но е осъдена и на смърт чрез обесване.
От деветте члена на трибунала обаче петима предлагат президентът Андрю Джонсън да смекчи присъдата на доживотен затвор. Анна дори се моли на предната морава на Белия дом това да стане.
Според някои разкази Джонсън никога не е получил писмото с искане да смекчи присъдата – предполага се също, че той не е видял и Анна да се моли на поляната в Белия дом – но други казват, че категорично е отказал с думите: „Тя управляваше гнездото, което излюпи яйцето.“
Много хора, включително палачът, очакват Андрю Джонсън всъщност да смекчи присъдата на Сурат в последния момент. Вместо това обаче той подписва заповедта за екзекуцията й на 5 юли. И още същия ден работниците започват да строят бесилката.
Облечена в черно на 7 юли 1865 г., Мери Сурат става първата жена, обесена от правителството на Съединените щати.
