Замисляли ли сте се някога за въглеродния отпечатък от производството на любимата ви риза? Средностатистическата памучна риза отделя 2,1 кг въглероден диоксид (CO₂), а полиестерната риза - над два пъти повече (5,5 кг). Може би не е изненада, че модната индустрия е отговорна за около 5% от световните емисии на CO₂, съобщи The Conversation. Някои естествени влакна също могат да нанесат големи щети на околната среда. Разследване на Ей Би Си разкри, че стотици хектари от девствената тропическа савана на Северната територия са били изсечени, за да се направи място за памучни ферми, понякога без разрешение.
И така, има ли по-устойчиви текстилни продукти, които трябва да произвеждаме и купуваме вместо тях?
Проучванията сочат, че някои "нетрадиционни влакна" са нови екологични алтернативи. Сред тях са влакна, произведени от отпадъци, спомнете си за отпадъците от кафе и рециклираните пластмасови бутилки, както и от морски водорасли, портокал, лотос, царевица и гъби. Марки като Patagonia, Mud Jeans, Ninety Percent, Plant Faced Clothing и Afends са сред водещите в използването на устойчиви влакна в своите продукти. Истинският прелом обаче вероятно ще настъпи, когато все повече от най-големите имена в модата се включат и е крайно време да инвестират.
Съществуват два вида традиционни влакна: естествени и синтетични. Естествените влакна, като памука и лена, имат някои предимства пред синтетичните, които се получават от нефт и газ. Когато се разглежда устойчивостта, естествените влакна се предпочитат пред синтетичните, например поради способността им за биоразграждане и наличието им в околната среда.
Прочети още
Въпреки това някои естествени влакна (особено памукът) се нуждаят от много прясна вода и химикали, които са токсични за околната среда, за да бъдат събрани. Например, за отглеждането на 1 килограм памук са необходими средно 10 000 литра вода. За сравнение, при синтетичните влакна се изразходва значително по-малко количество вода (около една стотна), но значително по-голямо количество енергия.
Нефтохимическите влакна, произведени от изкопаеми горива - като полиестер, найлон и акрил - са в основата на бързата мода. Още един голям проблем с тези продукти е, че те не се разграждат лесно. При бавното си разграждане нефтохимичните влакна отделят микропластмаса. Те не само замърсяват околната среда, но и попадат в хранителната верига и представляват риск за здравето на животните и хората.
Възможно е да сте срещали и смесени тъкани, които се произвеждат с комбинация от два или повече вида влакна. Те обаче създават предизвикателства при сортирането и рециклирането, тъй като не винаги е възможно или лесно да се възстановят различните влакна, когато са комбинирани.
На фона на прекомерното потребление на традиционни влакна няколко световни модни марки започнаха да използват нови влакна, получени от морски водорасли, царевица и гъби. Сред тях са Stella McCartney, Balenciaga, Patagonia и Algiknit. Други нововъзникващи естествени влакна включват влакна от лотос, ананас и банан. Влакната от лотос се извличат от стъблото на растението, влакната от банан се извличат от петурата (стъблото, което свързва листата и стъблото), а влакната от ананас се извличат от листата на ананаса.
Процесът на извличане на влакна от отпадъци като портокалови кори, утайка от кафе и дори от протеини от отпадъчно мляко също е добре проучен и от тези материали успешно се произвеждат дрехи.
Всички тези примери за нетрадиционни влакна са освободени от много от проблемите, споменати по-рано, като например голямото потребление на ресурси (особено прясна вода), използването на токсични химикали и използването на големи количества енергия (за синтетичните влакна). Освен това тези влакна са биоразградими в края на жизнения си цикъл и не отделят микропластмаса при пране.
Междувременно се наблюдава огромен ръст в използването на рециклирани синтетични влакна, което намалява използването на първични материали, потреблението на енергия и химикали. Рециклирането на пластмаси, като например бутилки от напитки, за изработване на дрехи също става все по-разпространено. Подобни нововъведения могат да помогнат за намаляване на зависимостта ни от суровини и за смекчаване на замърсяването с пластмаси. Нещо повече, изборът на подходящи цветови комбинации по време на рециклирането и обработката на тъкани може да избегне необходимостта от боядисване.
Модните компании могат да намалят натоварването на околната среда, като инвестират сериозно в производството на устойчиви влакна и тъкани. Много от тях все още са в етап на научни изследвания или не са получили по-широко търговско приложение.
Модните производители, големите модни марки и търговците на дребно трябва да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, за да увеличат производството на тези влакна. А производителите на машини също трябва да разработят технологии за мащабно събиране и производство на суровини, като например устойчиви влакна и прежди.
