Първите 100 дни на всяка нова администрация са интересни, често съпътствани с гафове – големи или малки, много амбиции и очаквания и много добра воля – както от избирателите, така дори и от опозицията. Но нищо не можеше да ни подготви за първите 100 дни от втория мандат на Доналд Тръмп в Овалния кабинет. Две-трети от тях са минали, а сътвореното от него е повече от впечатляващо. В зависимост от политическите пристрастия – в добрия или лошия смисъл на думата.
Войната на Тръмп с имигрантите – легални или не, е по-жестока, безчовечна и вредна за икономиката отколкото някой би могъл да си го представи. Дори и неговите поддръжници. Мнозина от тях, в българската общност, са със статут под въпрос или имат близки, роднини и приятели с нелегален такъв. Очакванията, че ще бъдат депортирани хора, които предимно са извършили престъпления, бяха срещнати с бруталната реалност на Тръмповите отряди за депортации – над 40% от задържаните са хора без криминално минало. Това е близо два пъти повече от предходната година. Много от тези, които бяха сложени въпреки разпореждането на съда на полети за жестоките затвори на Ел Салвадор по подозрения, че са членове на някакви банди, всъщност не са имали криминално досие в САЩ – хора без присъди или обвинения. Само защото имали някакви татуировки.
Чуваме за случаи на арестувани учени, студенти, научни работници с валидни визи или зелени карти защото са участвали в демонстрации. Френски учен не беше допуснат в САЩ защото в социалните мрежи критикувал Тръмп. Посегателството върху свободата на словото, гарантирано от първата поправка на Конституцията, е повече от брутално. Тръмп отнема достъпа до класифицирана информация на адвокатски кантори, които водят дела срещу действията на администрацията. Републиканци заплашват с импийчмънт съдии, от чиито решения не са доволни. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън обяснява на пресконференция как имат правомощията да лишат от бюджет и дори да закрият цели съдебни състави – отново в опит да оказват натиск върху независимата съдебна власт, чието основно задължение е да бъдат контрола върху действията на президента и кабинета му. Задължение, което по Конституция имат и в Конгреса, но от което републиканците абсолютно са се отказали. Те например, че закона за временния бюджет на страната, се отказаха доброволно от тази си функция в частта за митата, които президентът налага и отменя през 15 минути.
И на фона на всичко това хората, които най-силно крещяха за личния имейл сървър на Хилари Клинтън когато беше държавен секретар, се оказаха в групов чат в популярното мобилно приложение Signal заедно с журналист. Вътре обсъждаха плановете за непосредствени удари срещу хутите в Йемен – информация, която много военни определят като строго класифицирана. И която трябва да се обсъжда само в специална, защитена система на правителството или в специални помещения, които са изолирани и предназначени за тази цел.
Ще цитирам един от най-яростните поддръжници на Донлад Тръмп – журналистът Пиърс Моргън. „Целият този скандал „Сигналгейт“ е шокиращо голяма гавра, която можеше да има катастрофални последици за американските сили, участващи в тази операция“, пише Морган в X. „Президентът Тръмп трябва да отреже няколко глави“ (нецензурната част в превода е интерпретирана). В своето предаване той заяви, че „сериозно би оспорил“, че Уолц е подходящ за поста съветник по националната сигурност.
А след като министърът на отбратана – бивш уикенд водещ от FOX News – Пийт Хегсет обясни, че в чата не е била обсъждана класифицирана информация, Моргън написа в Х – „Ако не считате, че това е класифицирана информация за непосредствена военна атака, „може би“ е защото сте твърде пристрастни да разпознаете истината когато ви удари в племенното лице. Ако това се беше случило по времето на Байдън, републиканците с право щяха да са изпаднали в дива ярост.“ И отдолу скрийншот на част от уж секретния чат. Въпросът е защо не сме изпаднали в дива ярост. Особено най-крещящите по отношение на използването на некласифицирани методи за комуникация по времето на предишни президенти.
Прочети още
В сектата на Тръмп няма място за дисиденти. Авторитарният модел на управление не позволява различно мнение. А тези които го имат – ще бъдат депортирани, импийчвани, закривани, оставяни без достъп до информация или без бюджет.
А ако се чудите дали ще има разследване на „Сигналгейт“ – да, но не от ФБР или специален прокурор, а от Илън Мъск…
