За медицината като наука имаме данни още в дълбока древност. Своите изкусни лекари са имали и древните египтяни, елините, римляни, китайци... Медицината непрекъснато се развива, но има открития, които са оставили вечна следа. Ето някои от тях: Една от големите революции в медицината е българска – това е хапчето антибебе. Вечерта на 15 октомври 1951 г. в една от лабораториите на фармацевтичната компания „Синтекс“ в далечния град Мексико сити млад мъж направил най-голямото откритие в живота си. Получил субстанция, известна в Европа като нортистерон. Неговите изследвания всъщност са започнали като търсене на средство в борбата срещу рака, а завършили със създаването на вещество, което и до ден днешен е активната съставка на всички противозачатъчни таблетки. Младият мъж е прочутият американски учен от български произход – професор Карл Джераси. Проф. Джераси е роден на 29 октомври 1923 г. във Виена, Австрия. Баща му е сефарадски евреин от България на име Самуел Джераси, ветеран от Балканската война. Автор е на романа „Дилемата на Кантор“, в който разглежда морала на съвременните научни изследвания чрез главния си герой д-р Кантор.
Анестезия с етер
На 16 октомври 1846 г. е приложена първата анестезия от зъболекаря Уилям Мортон. Той приспива пациент, на когото пред аудитория му се отстранява тумор в областта на шията. Анестезията била проведена с етер.
Дезинфекцията
През 1847 г. унгарският лекар Игнац Земелвайс открива, че смъртността на родилките спада с над 50%, ако си измие ръцете преди самото раждане. По този начин той открива дезинфекцията. Въвежда задължително дезинфекциране на ръцете на медицинския персонал преди манипулации. За съжаление откритието му не се посреща добре от тогавашните медици и те го вкарват в лудница, тъй като са смятали, че всичко това са измислици. Там го пребиват жестоко и умира от сепсис заради тежки инфектирани рани.
Стетоскопът
Рене Лаенек е френски лекар, който през 1816 г. изобретява стетоскопа. До този момент „аускултацията“ се провеждала като лекарите поставяли главата си директно върху гръдния кош на пациентите си. Тъй като този метод в някои случаи се оказвал неприемлив, Лаенек изобретил стетоскопа. Наложило му се да прегледа млада жена и затова навил един лист хартия на цилиндър и го поставил на гърдите на младата жена, а от другата страна поставил ухото си. След това изобретил първия стетоскоп, който представлявал дървен цилиндър и далеч няма вида на съвременните стетоскопи.
Откриването на инсулина
През 1921 г. двама канадски лекари - д-р Бантинг и д-р Бест - откриват инсулина в Медицински университет в Торонто. Те приготвят екстракт от животински панкреас за куче, което е с отстранен панкреас и развива захарен диабет. След инжектирането те наблюдавали драстично подобрение в състоянието на кучето. Нарекли този хормон инсулин (от insula - остров). Откриването на инсулина е едно от най-значимите постижения на 20-ти век. След 1921 г. захарният диабет от едно метаболитно заболяване с висока смъртност започва да се превръща в контролирана и все по-успешно лекувана болест.
Рентгеновите лъчи в полза на пациентите
През 1895 г. немският физик Вилхелм Рьонтген открива нов вид лъчение, което нарича „Х“, за да поясни, че е непознато до този момент. След това откритие той дава съвсем друга посока на диагностиката. Рьонтген умира по-късно от рак заради лъчението, което изучавал толкова дълго време.
Пеницилинът унищожава бактериите
През 1928 г. Александър Флеминг поставя началото на антибиотичната ера. Една сутрин той открива, че в стафилококовите му култури има пораснал мухъл, който не е позволил на бактериите да се развият. Така той описва антибактериалните свойства на пеницилина.
Ваксините ликвидират много зарази
През 19 век Луи Пастьор създава ваксини срещу бяс и антракс, а д-р Едуард Дженер създава ваксината срещу вариола. Тези учени поставят началото на борбата с инфекциозните заболявания и тяхната профилактика. Благодарение на масовата ваксинация срещу вариола, през 1980 г. Световната здравна организация обявява заболяването за ликвидирано по цял свят. Д-р Дженер доказал ефекта от ваксините, като взел материал от крава, болна от вариола, и го нанесъл върху драскотини по кожата на сина на свой работник. След известен период от време Дженер заразява детето с човешка вариола. То не заболяло и така доказал, че детето е създало имунитет срещу заболяването. Ваксините се наричат така от vacca – крава.
Апаратъг за измерване на кръвното
През 1881 г. Самуел Баш създава първия сфигмоманометър. Той бил пълен с течност и към него се свързвал живачен манометър. Налягането, което оказвала течността върху съдовете, било реалното налягане в тях.
Кръвните групи
През 1901 г. Карл Ландщайнер успява да открие АВО система и описва четирите кръвни групи. Също така описва кръвногруповата несъвместимост. Друго откритие е откриването на сладката урина при диабетиците. През 1679 г. Томас Уилис открива, че хората, болни от диабет, имат сладка урина, като я опитвал на вкус. Години наред това бил единственият метод за поставянето на диагнозата захарен диабет. Освен това той открил, че хората с инсипиден диабет имат безвкусна урина и нарекъл заболяването безвкусен диабет.
Синтезирането на аспирина
Феликс Хофман бил млад фармацевт, които работил за фармацевтична компания и търсел лек за заболяването на баща си. Той страдал от артрит и имал много силни болки в ставите. Хофман, търсейки лекарство, което да облекчи болките, успява да синтезира ацетилсалициловата киселина през 1899 г.
