Отминалите избори в България показаха странно обективно разпределението на вота – от купения и корпоративния, през зависимите и носталгичните по комунистическото минало до малцинството, желаещо реформи и готово да плати цената за тях. Вотът в чужбина обаче показва друго (като изключим Турция) – желаещите реформи са повече, но пък и те няма да трябва да платят цената за тях. Ако зависеше от българите в САЩ – парламентът щеше да е почти поравно поделен между „Продължаваме промяната“ (39,05%) и про-руски партии като „Възраждане“ и „Величие“ (общо 30,34%). По средата е ГЕРБ с 11,12%. Още две партии биха минали 4-процентната бариера, според вота на българите в САЩ – „Има такъв народ“ с 8,42% и МЕЧ с 4,72%. БСП остава навън с по-малко от 2 на сто подкрепа.

Като погледнем профила и посланията на тези партии, вероятно може да направим извода, че около 50-60% от нашата общност би подкрепила и Доналд Тръмп на предстоящите президентски избори в САЩ. А около 40-50% - Камала Харис. Такива бяха и данните в една ненаучна анкета в българска Facebook група.

Проучване на „Галъп интернешънъл болкан“ (собственост на супер-Тръмп фена Борислав Цеков) показва, че 49% от нашите сънародници биха гласували за него. Подобно проучване в други държави показва разликите между Западна и Източна Европа. В бившите комунистически държави продължава да битува разбирането, че силен лидер е диктатор, който еднолично да подчини всички институции, съд и прокуратура на волята си. Концепцията за „силна ръка“ все още доминира пред идеята за истинска свобода и равен старт, митът за силна Русия и страхът от Москва парализира усещането за правилно и неправилно и дори къде е националния интерес с оглед на непровокираното руско нападение над Украйна. На Изток не сме готови да платим цената за нужните промени, на Запад знаят, че свободата е преди хляба, но напоследък и там пробиват националистически и про-фашистки партии и популисти, които обещават лесни решения на сложни проблеми с думи, които всички разбират, но без да осъзнават последствията.

Изборът на 5 ноември в САЩ представлява точно това – ще даде отговор на въпроса дали американците ценят повече свободата и ценностите си, дори в момент на икономически трудности (момент, който според статистиката е отминал, но за избирателите все още тежи). Готови ли са да върнат в Овалния кабинет осъден престъпник, осъден сексуален насилник, разследван и обвинен за опит за преврат и за криене на тайни документи за националната сигурност, обещаващ кампове за имигрантите по закон отпреди два века и масови депортации, в които не е ясно дали няма да попаднат и легални. Или биха заложили на жена, която не е много позната, сменяла си е позициите по някои политики, обещаваща нова страница с оптимизъм, който много избиратели не усещат в банковите си сметки. 5 ноември (или дните след това) ще ни дадат отговор на тези въпроси. Ако имате право да гласувате в САЩ – направете го, независимо за кого. Вашият глас е важен в търсенето на тези отговори.

Хубав уикенд,
Ясен
[email protected]