България вижда Русия като основна заплаха за сигурността си и смята НАТО и ЕС като гарант за ефективната защита на националните интереси и сигурност. Това става ясно от новата отбранителна стратегия на страната, която вече бе приета от правителството на Росен Желязков.
Новият документ е фокусиран в ситуацията след руската военна агресия срещу Украйна.
“Непровокираната агресия на Русия срещу Украйна наруши принципите и нормите на международното право, сериозно подкопа европейската архитектура на сигурност и промени факторите, които допринасяха за стабилна и предвидима среда на сигурност в Европа. Повишените глобални и взаимосвързани рискове и заплахи не изключват възможност за посегателства и нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страна членка на НАТО и ЕС“, се посочва в стратегията.
Повишава се опасността от глобална военна и ядрена ескалация
Според авторите ѝ независимо от изхода на войната в Украйна, Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави, повишава се и опасността от ядрена ескалация.
“Конфронтацията на Русия със САЩ и НАТО ще продължи. Държавното ръководство на Русия тенденциозно ще продължи да представя действията на САЩ като политика на сдържане и ограничаване на способностите за развитие и като основно препятствие за постигане на своите реваншистки цели, в резултат на което ще нараства конфликтният потенциал между двете страни. Повишава се опасността от глобална военна и ядрена ескалация, с възможност за политико-икономическо и конвенционално противоборство със Запада и ускоряване на надпреварата във въоръжаването“, се посочва още в стратегията
Според стратегията войната в Украйна ще запази тенденцията към влошаване на отношенията на Русия с ЕС.
“Руската федерация ще продължи да губи позиции на европейските пазари. Вследствие на значителното икономическо превъзходство на ЕС, налаганите санкции и диверсификацията на енергоизточниците ще засилят натиска върху Русия, в резултат политико-икономическото напрежение ще нараства с повишена вероятност от изграждане на нова "желязна завеса“. Затова Русия ще продължи с опитите за информационно-психологическо, политическо и икономическо въздействие върху отделни държави членки, с цел провокиране на несъгласие, разделение и недоволство срещу действащия санкционен режим“.
Рискове за Черно море, Молдова и Грузия
Според България са малко вероятни значителни промени в съществуващата властова система на Руската федерация.
Конфликтният потенциал на Черноморския регион ще се запази висок в дългосрочен план.
“Независимо от загубата на влияние, Русия разглежда постсъветското пространство като буфер със Запада (НАТО и ЕС). Затова дългосрочни цели на Руската Федерация ще бъдат възпрепятстване не само на евроатлантическата интеграция на Украйна, но и нейното съществуване като самостоятелен субект в международно признатите граници. Съществува опасност подобен подход да бъде приложен в отношенията с Молдова и Грузия. Промените в баланса на силите в региона и руската агресия създават условия за разпалване и на други замразени конфликти“.
Трети страни гледат към Западните Балкани
“Нерешените проблеми между страните в региона на Западните Балкани допринасят за възход на национализма и крайния популизъм и създават условия за рязко влошаване на средата на сигурност. Процесите се стимулират от външни за региона фактори (Русия, Китай, страни от Арабския свят), които имат интерес от запазване на перманентна нестабилност на Балканите с оглед реализиране на собствени цели“.
