„Всяко зло за добро“, заяви още преди години гренландската депутатка Юлиане Хенингсен по повод промените в климата. Да, гренландските мъже не могат да ловуват през зимата, тъй като ледената покривка е изтъняла, но затова пък жителите на острова вече сами си отглеждат всички необходими им картофи и зеленчуци - нещо, което доскоро бе немислимо. Ледената покривка на Гренландия се топи по-бързо от предвижданията на учените. А това поражда огромни апетити, тъй като под ледовете дремят невероятни съкровища - скъпоценни камъни, железни руди, различни редки почви. Най-могъщите държави в света вече
са насочили поглед към Гренландия
САЩ от години изпращат там високопоставени дипломати и генерали, периодично пристигат и делегации от ЕС, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия. Китайският министър на енергетиката няколко пъти посети острова, А през лятото на тази година президентът Доналд Тръмп дори поиска да купи Гренландия. Най-големият остров на света действително придобива все по-голямо значение - не само поради скритите под леда природни богатства, а и заради разкриващите се нови възможности. Внезапно възникват нови морски пътища, които значително ще съкратят пътуванията на корабите от Азия до Европа и Америка. Топенето на ледовете изважда на бял свят и природните богатства на Гренландия. А тези богатства са направо невероятни: предполага се, че край бреговете на острова се крият 13% от световните запаси на нефт и цели 30% от всички залежи на газ. Дълбоко в недрата му дремят находища на цинк, олово, желязна руда, злато, сребро, диаманти, мед, никел, платина, уран и редки метали като лантан, неодим и итрий, които се използват за производството на смартфони, ветрогенератори и автомобилни акумулатори.
Ледовете се топят
Топенето на ледниците освобождава и гигантски количества пясък и чакъл. А пясъкът става все по-ценен, тъй като е основна суровина за производството на бетон и асфалт. Който контролира този пазар, налага и цените.
Така Гренландия внезапно попадна в полезрението на геополитиката. И едва ли има друго място на планетата, където икономическите, военните и политическите интереси да се сблъскват с такава острота, коментира германският „Ди Цайт“, цитиран от Дойче Веле, и припомня, че и Германия вече проявява по-сериозен ангажимент към региона. Германското правителство прие нови насоки за политиката си в Арктика, а канцлерката Меркел наскоро призна, че е било грешка да се подценява стратегическото значение на полярния регион.
Надпреварата вече е в ход
НАТО пък наблюдава със загриженост как Русия постоянно разширява своя подводен флот, а военните й бази все повече се приближават към Гренландия. Пекин също не остава по-назад. Когато китайците предложиха да построят летища на острова и да поемат експлоатацията на една бивша военноморска база, САЩ протестираха остро пред Дания, която и до днес определя външната политика и политиката за сигурност на Гренландия. В резултат правителството в Копенхаген отпрати китайците и инвестира в региона. Китай и днес е основен доставчик на редкоземни метали. И ако сложи ръка и върху гренландските находища, целият световен пазар на тези суровини ще се окаже в китайски ръце. В момента в Гренландия се добиват почти само рубини и сапфири. Чуждестранните фирми все още се въздържат от големи инвестиции, защото условията за добив си остават трудни: има прекалено малко писти за кацане, няма пътна мрежа, нито пък железници, а много пристанища са недостъпни в продължение на месеци поради непробиваемата ледена покривка. Въпреки това надпреварата за бъдещи печалби от несметните богатства на Гренландия вече е в ход.
