Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат.
Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Макар и далече от Родината, връзката ми с България си остава много силна - казва Лъчезара. - Мисията ми е да помагам на българите в Родината, които особено много се нуждаят от помощ.“
Лъчезара Делчева е успешен специалист по глобална мобилност на част от 500-те най-големи конгломерати от компании в света. Но въпреки динамичната си и напрегната работа, отделя много време и усилия в помощ на Родината.
Мисията й като българка е благотворителност за децата от домове и тези със специфични нужди, и помощ на хората на изкуството, които трудно намират реализация на творбите си в Съединените щати.
Прочети още
Името много отива на тази красива, лъчезарна, енергична и борбена българка. От онези хора е, които не избират сами да емигрират. Родена е в Русе и 9-годишна заминава с родителите си за Чехия. Там майка й, цигуларката Людмила Каймаканова e поканена да свири в оркестър.
„Има много музиканти около мен, които ме вдъхновяват - казва Лъчи, както я наричат близките й. - Сестра ми е също цигуларка, както и двете ми деца. Габриел на 12 свири на цигулка и Емануела на 10 - на чело.“
Детските й спомени от Родината са семпли, но много мили. Спомените как излиза с майка си и нейни приятелки, също с децата си, на разходка из Русе. А също и лятото при баба й и дядо й на село.
В Чехия се установяват в градчето Усти над Лабем, близо до границата с Германия и Дрезден. Родителите й веднага тръгват на работа, а тя трябва бързо да научи езика и да се адаптира към различната обстановка.
Началото е трудно, но сега си спомня само хубави неща от престоя й там. Дори й е мъчно, когато майка й печели Зелена карта и 13-годишна заминава с родителите си за САЩ.
Семейството, подобно на много други емигранти, избира град, в който има приятели, а и чичо й е там - Сейнт Луис, Мисури. Тогава е на 13 години, и отново чужд език, и отново изпитания. Английският й е с британски акцент, а не с американски. След няколко месеца говори добре.
Завършва бакалавър по „Международен бизнес мениджмънт“ в университета „Уебстър“ в Сейнт Луис, по-късно, също там - и магистратура по „Международни отношения“.
Прочети още
В началото й е трудно да си намери работа, през 2003-а пазарът е стеснен. Отваря й се възможност на голям пътнически кораб за круизи - Norwegian Cruise Line.
„От дете обичам да пътувам и ми е приятно да се запознавам с различни хора, различни култури. Реших, че това е моментът за приключения за мен“, смее се Лъчи. Тя работи 4 години на кораб в Карибите и Хавай, като мениджър на един от големите ресторанти на борда.
„След 4 години пътешествия имах нужда вече да стъпя на сушата и се върнах в Сейнт Луис“, споделя тя. Започва да работи в индустрията global mobility („глобална мобилност“).
Това е специфичен тип работа и го има само в големите държави. Работят с корпорации, които пращат работниците си в цял свят да изпълняват даден проект, да отворят нов офис или да помогнат с обучаване на нов персонал.
„Като пътешественик по душа, тази индустрия много ме грабна, харесва ми да работя с различни хора. Общувам с емигранти и си обичам работата“, казва тя.
Впечатляващ е списъкът от компании, с които е работила по глобална мобилност - Google, Microsoft, Amazon, Netflix. Все от прословутия Fortune 500 - годишния списък на сп. Fortune, който класира 500 от най-големите корпорации в Съединените щати.
За 5 години тя е част и от екипа за глобална мобилност на Boeing - водещия американски производител на авиационна, космическа и военна техника. „Пращахме работници в различни държави да изпълняват дадена дейност, от която компанията има нужда“, обяснява тя.
От 2021-ва е в IT сектора, в софтуерната компания Mitratech. Работи на хоумофис по стратегията на имиграционните платформи.
„Привлича ме, най-много ми харесва това, че всеки ден е нещо различно. В IT сектора винаги има промени, сега например с ChatGPT. Много е динамична тази сфера“, споделя тя. Работата й е стратегическа, не е необходимо да е софтуерен инженер.
Замисля се, какво определя като свой най-голям успех. „Винаги най-ценно за мен е било да съм част от екип, помогнал на страшно много хора да реализират това, което искат в професионалната си кариера“, казва тя.
„Клиентите, с които работя, винаги са били на много високи позиции в тези компании - допълва Лъчезара. - Това също е било привилегия за мен, да съм с хора, които не са случайно там. А това, че повече от 18 години съм имала възможност да контактувам с такива хора, за мен е може би най-големият ми успех в професията.“
В напрегнатата си и отговорна работа тя някак намира време и за благотворителност. Регистрира НПО „Детство мое“ - в помощ на домове за деца и на центрове за деца със специфични потребности в България.
Организацията съществува повече от 15 години. Регистрирана е в Родината. Началото е от една Коледа през 2009-а, когато със съпруга й Диан Делчев, с когото се запознават в Сейнт Луис, се връщат за 9 месеца в България, в Стара Загора, където той има ангажименти.
По Коледа решават да направят дарение - подаръци на Дома за деца в Стара Загора. Споделят идеята си с приятели, те също се включват и това се разраства в минипроект.
Инициативата им харесва. Решават да я продължат и след връщането си в Сейнт Луис. Няколко години чрез НПО „Детство мое“ събират средства от дарители главно от Америка и ги пращат в България.
Сега те си партнират и с други неправителствени организации в България по целево спонсорство. Тоест, не пращат парите директно на организацията, а разбират от какво имат нужда определени деца и домове и плащат за изпълнението на услугата или за осигуряването на продукта.
„Така имаме възможност да контролираме, че средствата на дарителите се изразходват по предназначение“, казва Лъчезара. Последно са осигурили специални играчки за една стая за рехабилитация от Център за деца със специални нужди „Каритас“.
Във всички проекти Лъчи е инициаторът, а Диан помага с всичко - да се разпространи каузата, да покани хора да участват, или ако има логистика, той е насреща, хвали съпруга си тя.
Проектът на живота й обаче е BG Crafts Gallery. „Ценител съм на изкуството, може би, защото съм израснала с музика - в театъра, в операта“, споделя тя.
Като колекционер на произведения на изкуството, вижда колко е трудно на българските автори да рекламират творбите си. Още по-трудно е да ги продават извън България, където пазарът е стеснен. Казва си, че е в позицията поне да помогне с каквото може, като използва богатия си организационен опит в глобалната мобилност.
Тя регистрира в България онлайн галерията за продажба на творби на български художници и скулптори в Америка - BG Crafts Gallery - https://bgcraftsgallery.com/ .
Отворена е виртуално от 2022-ра, а Лъчи се превръща в незаменим съветник на творците по арт маркетинга и мениджмънта. В BG Crafts Gallery се предлагат картини, скулптури, фотоси, дърворезби, аксесоари за дома, икони, бижута... Организирали са и 7 „физически“ изложби.
С Лъчи за творците в България всичко става лесно и възможно. „Някои смятат, че произведенията на изкуството трудно се изнасят зад граница - казва тя. - Трябва да се спазят някои изисквания за опаковането, а попълването на документите е за не повече от 10 минути.“
„Много хора в САЩ пък си мислят, че логистиката е нещо прекалено сложно - да се купи изкуство от България. Направили сме го изключително лесно за клиента. Организирали сме нещата така, че след като избере и плати дадена творба, клиентът си я получава директно вкъщи“, допълва тя.
Лъчезара организира и изложби в различни зали, по различни поводи. Използва широките си връзки и контакти с различни организации, културни центрове, собственици на малък бизнес, които предоставят пространство за изкуство в заведенията си.
На 18 октомври откриват изложба „Горещо лято“ в Културен център „Магура“ в Чикаго - картини, скулптури и дърворезба. Планират и голяма изложба на фестивала „Верея“, също в Чикаго, през април 2025 г.
Лъчезара и семейството й почти всяка година пътуват до Родината. Възпитават и децата си да знаят корените си. Имат и домашни любимци - 3 котки и едно куче. „Те са също вдъхновение за нас“, казва българката.
