Украйна устоява. Очакваше се да падне за три дни, но издържа вече три години на руската агресия. И то не без завидни постижения срещу водеща ядрена сила. На 24 февруари се навършват точно три години, след като първите руски ракети полетяха към Украйна. Колко още може да се справи обаче?
Въпроса повдигна повратът от другата страна на океана, когато работата с най-важния съюзник се превърна в неочаквано изпитание и битка с неизвестен край.
Всеки втори украинец е засегнат от войната с шестцифрен брой убити и ранени (официалният брой загинали военни е 46 хил., а само тези с ампутирани крайници са 50 хил.). Над 12 млн. души още се нуждаят от хуманитарна помощ и защита, докато други 6 млн. така и не могат да се върнат по домовете си, пише Дневник. Основни градове - като втория по големина Харков и третия Одеса - са под интензивни атаки, на места присъствено в класните стаи се ходи само под земята. През февруари ракети и дронове летят към Киев почти всяка нощ.
Но въпреки гръмките предизборни обещания на американския президент Доналд Тръмп, въпреки резкия подход към разговорите, три години след началото на инвазията въпросите за бъдещето остават повече от отговорите, които нито Величко, нито политиците в Украйна все още имат.
Познатата несигурност
Основна последица от три години война: украинците планират трудно, защото не знаят какво ги чака. Особен пример са икономическите анализи.
Икономиката надхвърли някои очаквания: ресорното министерство изчислява ръст от 3.6% за изминалата година, макар това да предполага известно забавяне. В представена пред европейски журналисти прогноза на Kyiv School of Economics преподавателят по макроикономически анализ Дмитро Круковец очерта очакване за 4% растеж в хода на войната и 6% след това (а заплатите в реално изражение са се увеличили с 14% миналата година). Според Круковец, набавянето на разходи за възстановяване може да е изпитание, но външните условия ще са благоприятни за намиране на помощи и инвестиции в следващите три години, а пред Украйна ще има конкретни, колкото и труднорешими да са, проблеми - инфлация, дефицити на трудовия пазар, напуснат от милиони, възстановяване на енергийния сектор, тежко засегнат от Русия.
Прочети още
Но прогнозата съдържа уловка. "Работим с условието войната да приключи в самия край на 2025 г.", продължава той. "А 2026-2027 са следвоенният период."
А ако войната не приключи в края на тази година, а по-късно или по-рано?
Руската икономика устоява въпреки вътрешното напрежение, ефекта от санкциите и затрудненията в логистиката, довели до появата на магарета на места в снабдителните линии. Тя разширява владенията си в Украйна бавно, но сигурно. След като Украйна за година загуби 3600 кв. км територия - повече от близо 2300 през 2023-а, за Русия не е трудно да използва като инструмент напредъка си на бойното поле, да повлияе на мобилизацията и издръжливостта им. Москва твърди и че си е върнала 80% от територията, която Киев завзе с офанзивата в Курска област през лятото.
Някои оценки сочат, че Кремъл може да продължи войната още година или две, преди натискът върху военната машина, логистиката, икономиката и обществото да се засили нетърпимо.
В Украйна мненията са разнопосочни: удължаване на войната с толкова е изпитание за армията, която въпреки заканите на Тръмп още има достъп до поток оръжия (включително заради стари ангажименти), но трудно попълва редиците си дори само на ниво, достатъчно, за да ротира войските, страда от проблеми на оперативно ниво, в стратегическото планиране, в командната верига. Спирането ѝ преди руската точка на пречупване (чийто точен момент е несигурен включително заради съмненията в официалните руски данни) обаче носи риска на Русия да ѝ се размине тъкмо преди да е достигнала тази точка и още по-големия риск да заключи, че досегашният силов подход работи и преспокойно може да го повтори.
Новата несигурност
Презентацията на Kyiv School of Economics бе направена дни преди американският президент Доналд Тръмп остро да нападне Володимир Зеленски. Едва ден след нея Тръмп разговаря с украинския си колега, но звънна първо на Владимир Путин и заговори за начало на мирен диалог до седмици, обвинявайки Украйна за войната. Минаха още няколко дни преди съобщенията, че САЩ отхвърлят определянето на Русия като агресор в Украйна в декларацията на Г7 за третата годишнина и искат да говорят за "конфликт", а не война.
Путин междувременно е отложил обръщението си пред Федералното събрание, което трябваше да стане в края на февруари, за неопределено време, според някои публикации. Работата спряла още преди няколко седмици, а поводът е известен: очаквана среща с Тръмп.
Върналият се в Белия дом президент на САЩ потвърди, че иска такава среща, но и преди нея с действията си, с телефонния разговор, със срещата на ниво външни министри в Рияд подсили легитимацията на лидер, останал почти три години изолиран на запад. Външният министър Сергей Лавров приветства решението на Тръмп да посочи с пръст Украйна и администрацията на Байдън:
Никой от западните лидери не бе казвал подобно нещо, но той го каза няколко пъти. Това вече е сигнал, че той разбира нашата позиция, изразена от страна на президента Владимир Путин.
Сергей Лавров, външен министър на Русия
"Три години след инвазията на Русия Украйна трябва да води битка с Тръмп", написа по този повод "Вашингтон пост", след като Тръмп нарече Зеленски неизбран диктатор, а най-богатият човек Илон Мъск започна да му приглася в собствената си платформа Х.
Ще върне ли Тръмп част от загубеното одобрение на Зеленски, ще покажат проучванията в бъдеще. "Ако някой иска да ме замени точно сега, просто няма да стане".
Зеленски, според критиците, все повече се окопава и затваря в тесен кръг, често обвиняван, че не търси най-доброто решение отвъд него. Ако все пак има избори в обозримо бъдеще, според вътрешни анкети, показани на сп. "Икономист", той би загубил срещу сваления от него главнокомандващ Валерий Залужний (сега посланик в Лондон) с 30 на 65% на балотаж.
Над Украйна надвисва и решение за съдбата на неусвояваните още природни ресурси, намиращи се от нейната страна на фронтовата линия. Споразумението, което финансовият министър на Тръмп, Скот Бесънт, опита да предложи за подпис на Зеленски в Киев, съдържаше особена уловка. От една страна, то включваше достъп на САЩ до 50% от украинските редкоземни метали и други минерали.
Прочети още
От друга страна, в Украйна някои предполагат (това напомни в скорошна публикация опозиционен депутат, но и друг събеседник на "Дневник" в експертните среди, който работи с някои политици във властта), че запасите на Украйна са раздути по съветско време. Но и да е вярно това, блъфът Киев да подпише предаването на 50% от тези предполагаемо много по-малки запаси би бил политическо самоубийство за който и да било настоящ лидер, ако желае да остане бъдещ. Или да не възпламени украинското общество.
И в момента се обсъжда, според изданието "Аксиос", нова версия, предложена от САЩ, включваща някои съображения на Украйна, независимо от твърдия тон на съветника на Тръмп за националната сигурност Майк Уолц, казал на Украйна да "подпише тази сделка". Скрит зад размяната на реплики остана фактът, че Украйна търси инвеститори отпреди Тръмп: рекламна публикация по темата се появи през декември.
Не по-малко тревожно за Европа прозвуча сигналът от администрацията на Тръмп, че тя няма да има място в преговорите за бъдещето на Украйна, макар държавният секретар Марко Рубио да опита да успокои европейските си колеги, че Вашингтон поне ще запази твърдата позиция пред Москва, а Европа ще участва на определен етап от преговорите.
Но тези епизоди повдигнаха въпроса дали отношението на Тръмп към Зеленски - положил усилия да се нагоди към новия стопанин на Белия дом - е само реакция след нападките, дошли от украинския лидер, дали е част от стратегия за свалянето му, или просто "преговорна тактика" и средство за натиск, за да приема той по-лесно условията на САЩ, подобно на другия коз, военната помощ, която може да спре. Или е заради личната неприязън на Тръмп към Зеленски от предишния му мандат? Непредвидимостта на Тръмп - дори планът му да се провали, предвид критиките, че екипът му вече е отстъпил твърде много пред Русия - предполага, че никой от отговорите не би бил утеха за Украйна.
Дори наистина да е "преговорна тактика" (американски представители дават и знаци, че смекчават това), тя създава опасен прецедент за Украйна и напрежение вътре в страната.
"Когато администрацията на Тръмп казва, че не е реалистично Украйна да влезе в НАТО или да освободи територията си, няма много сериозна промяна спрямо предишната администрация", казва в разговор с "Дневник" политологът Олексий Харан от Киево-Могилянската академия. "Но предишната администрация не го казваше толкова грубо и открито." По-големият проблем според него: какво послание се изпраща на Русия.
Прочети още
Не по-малко тежък удар е спирането на средствата от USAID - заедно с отпуснати от ЕС средства те са спасителен пояс за здравеопазването, енергетиката, разминирането, услугите за ветерани, образованието. С решението на администрацията да замрази проектите те няма да могат да се използват още два месеца и половина - ако изобщо бъдат отпуснати някога след това.
Подготвяне на почвата (но за какво)
Зеленски още не показва собствените си червени линии, макар в Киев да се забелязва известна подготовка: "предефиниране на победата", недвусмислено приемане, че Украйна не контролира окупираните територии за неопределено време, дори да не го признае, и че продължава да ѝ се изплъзва членството в НАТО. Здрави гаранции за сигурност, без "демилитаризация" (каквато искаше Кремъл) и продължаващ поток от оръжия, редом с чужда мироопазваща мисия (дори да не е многочислена), изглеждат като замяната, която поне част от елита в Киев би приела. В подобна насока звучат и думите на посланик Олеся Илашчук в интервю за "Дневник" тази седмица.
Постижимо ли е това? "Сделка" зад гърба на Украйна или такава с нейно участие засега няма и може да няма още месеци или повече, но Русия ще се възползва от несигурността.
Каквото и споразумение да се очертае - лошо, най-малко лошо или най-лошо - то ще бъде използвано, както използва Минските споразумения, каза Микола Биелиесков, изследовател в Националния институт за стратегически инициативи към президента на Украйна, в разговор с европейски медии, организиран от n-ost, неправителствена организация за журналистика в Източна Европа, базирана в Берлин. "Това не разбират мнозина: колко умело Русия разделя хората."
Тя може да спечели и от различни варианти на споразумение, които да не са изцяло негативни за Украйна в средносрочен план. Дори нетрайно примирие например ще даде възможност на Русия да възстанови армията, но и на Украйна - да подсили резервите си, да ротира войските, да обучи нови. Обсъжда се и, като първоначална мярка, "отслабване" на войната, при което двете страни не удрят противниковата енергийна инфраструктура и което според поддръжниците му може да е политически приемливо и в Киев, и в Москва.
Русия обаче може да използва потенциално неизгодни условия, за да насажда гняв в Украйна. Съдейки по думите на някои участници в разговорите, организирани като част от пътуването с n-ost в Киев, тя би могла да намери плодотворна почва.
"Подгответе се за вълна на антиамериканизъм", каза още Биелиесков. "Дебатите за ядреното разоръжаване на Украйна (с Будапещенския меморандум и други документи през 1994-6 г. - бел. ред.) ще изглеждат като детска игра." Фактор според него ще е, че много украинци, след спомена за блестящото начало от 2022 г., може да се почувстват предадени. "Може би проблемът е, че имахме наивно разбиране за международните отношения от самото начало."
Черни сценарии
В Киев се чуха и други такива мнения, но не всички ги споделят. Депутатът Инна Совсун от опозиционната "Холос", в друг разговор, организиран от n-ost, допусна, че ще избуи популистка вълна, но тя няма да е антизападна.
Опозиционерът Олексий Гончаренко прекъсна въпроса има ли доверие на Вашингтон по време на интервю за "Дневник", за да вметне: САЩ са на страната на САЩ, но е важно да разберат, че ако подкрепят Украйна, самите те печелят.
Друга радикална интерпретация дойде от Свитлана Чунихина, вицепрезидент на Асоциацията на политическите психолози на Украйна, в разговор с "Дневник": нещо като Стокхолмски синдром, ако "сделката" е лоша, да тласне украинците към нагласата, че "Русия е най-добрият ни приятел, САЩ са врагът ни. Може да е единственият психологически изход, да се наклоним към агресора, за да се справим с травмата и бедствието."
"Излизаме от сенките", пише на този билборд в квартал на Киев през февруари.
Черен, несвързан със САЩ сценарий, описан на сп. "Икономист" и разглеждан в Киев, включва и други реакции на "лоша сделка": примирие без ефективни гаранции би могло да парализира Украйна, да доведе до масова емиграция, напрежение и дори се разпад в страна, изобилстваща от оръжия (където може да си купиш пленен руски танк за 2400 долара) и все повече разделяща се, докато единството от първите дни се превръща в блед спомен.
Още преди времето да покаже дали подобни изводи са пресилени, в разговори с военни, политици, изследователи думата "империализъм" може да се чуе по отношение на САЩ. Някога критиците на САЩ (Русия и всички отразяващи реториката ѝ) я ползваха за Вашингтон, критиците на Русия и всички противници на войната срещу Украйна - за Москва.
По-различна равносметка (дори да не е представителна за армията) дойде от мъж, доброволно оставил цивилния си живот, за да защитава Украйна:
Доналд Тръмп не може да каже това на Зеленски, може би на премиера и на няколко длъжностни лица, но на стотици хиляди с боен опит и нямат началник във Вашингтон? Ако някой си мисли, че ще кажат: спре войната и спира... Това е нашата земя. Никой не може да промени тази релност.
"Надявам се, за политиците по света съдбата на Украйна няма да е просто празна дума", каза в разговора с "Дневник" енергийният експерт и съпруга на военен Татяна, разказът за чиято съдба - всъщност разказ как войната се стовари на плещите на украинското общество - предстои.
